Снимка: 27 .08.2025, Националната лаборатория за оптично-инфрачервена астрономия (NOIRLab), Wikimedia Commons
Вече знаехме, че междузвездната комета 3I/ATLAS е различна от другите два междузвездни обекта, за които е известно, че са прекосявали Слънчевата система. Но редица нови и нови наблюдения сочат, че може би е дори по-странна, отколкото досега ни казваха...
Инструментариумът на НАСА и ЕКА – Hubble, SPHEREx, JWST и TESS – са заснели обекта, докато той се приближава към Слънцето. Резултатите показват, че 3I/ATLAS не само е отделял активно газове много преди да го забележим, но и неговата атмосфера (или кома) има по-висок процент въглероден диоксид, отколкото учените обикновено виждат в комети и други междузвездни обекти.
Анализите на астрономите могат да ни разкажат нещо за средата, в която се е образувала 3I/ATLAS, за космическите условия, през които е пътувала или дори за вътрешния състав на кометата.
Кометата за първи път привлече вниманието на света на 1 юли 2025 г. и оттогава астрономите я наблюдават нетърпеливо – не на последно място, защото имат много ограничен времеви период, в който да го направят. Най-близкото й приближаване до Слънцето (перихелий) ще e на 29 октомври. Но тъй като е от другата страна на Слънцето спрямо Земята, по това време тя ще бъде скрита зад ослепителното сияние на звездата.
Затова учените бързат и трупат нови и нови данни. За първи път астрономите насочиха телескопите към 3I/ATLAS през май, почти два месеца преди официалното фиксиране на обекта. Кометата се е движела много по-бързо от целите, които TESS е предназначен да изучава. Изследователите е трябвало да използват някои техники за наслагване на изображения, за да я разкрият.
Тук става интересно
Данните от TESS показват, че кометата вече е била активна по това време, на разстояние от около 6 астрономически единици (AU) от Слънцето – отвъд орбитата на Юпитер. Това е много по-голямо разстояние от очакваното: повечето комети започват да показват активност не по-близо от 5 AU от Слънцето.
Когато наричаме една комета активна, това означава, че тя се е затоплила достатъчно, за да може ледът върху и точно под повърхността й да се сублимира – да премине директно от замръзнало в газообразно състояние. Това води до кома и евентуално, ако кометата се приближи достатъчно до Слънцето, за да бъде засегната от радиационно налягане, до кометни опашки.
Откривателите на обекта твърдят, че ранното пробуждане на кометата може да е имало нещо общо с нейния състав. Някои видове лед се топят по-лесно от други – и въглеродният диоксид е един от тези видове лед. Това беше потвърдено от две отделни, независими измервания, използващи два различни инструмента. В средата на август 2025 г. чисто новият космически телескоп SPHEREx на НАСА направи мултиспектрални наблюдения на кометата на разстояния между 3,3 и 3,1 AU от Слънцето, като ясно разграничи кома, богата на въглероден диоксид, както и вода.
По това време не са наблюдавани опашки или струи, а комата е измерена в радиус от 23 километра. Това предполага, че скоростта на формиране е били доста висока. (Самата комета, според измерванията на Хъбъл, е с радиус от около 2,8 километра.) Това се подкрепя от измервания от JWST. Този телескоп следи кометата на разстояние 3,32 астрономически единици от Слънцето в началото на август. Неговите данни сочат, че въглеродният диоксид и водата съществуват в комата в съотношение 8 към 1 – сред най-високите пропорции на въглероден диоксид, наблюдавани някога в комета.
Причините за този феномен могат да са няколко
„Нашите наблюдения навеждат на мисълта за богато на CO2 ядро, което показва, че 3I/ATLAS съдържа ледове, изложени на по-високи нива на радиация от кометите на Слънчевата система, или че обектът се е образувал близо до линията на CO2 леда в родителския си протопланетен диск“, казват експертите.
„Ниско съдържание на H₂O в комата може да се подразбира и поради инхибирано проникване на топлина в ядрото, което би могло да потисне скоростта на сублимация на H₂O спрямо CO₂ и CO.“
Това е всичко, което засега ни показва от себе си 3I/ATLAS
Траекторията й ще я отведе зад Слънцето спрямо Земята, но в перихелий тя може да е достатъчно близо до Марс, за да могат оптичните уреди на орбиталните апарати да я прехванат и разгледат.
След перихелия нещата ще станат още по-вълнуващи
По това време кометата ще се приближи най-близо до Земята, докато продължава да се изнася тихомълком извън Слънчевата система. На теория, Juno би могла да я прехване, когато прелети покрай Юпитер през март следващата година.
Това е толкова завладяващ обект, че нямаме търпение да видим какво още ще могат да открият нашите безстрашни астрономи, пише Мишел Стар в обзорната си статия в sciencealert.com. Констатациите на Hubble, TESS, SPHEREx и JWST, които все още не са рецензирани, са достъпни в отделни списъци на сървъра arXiv.
