Трима учени получиха Нобеловата награда за физиология или медицина за 2025 г. за откритието как тялото да попречи на собствената си имунна система да се обърне срещу себе си. Шимон Сакагучи от университета в Осака, Мери Е. Брунков от Института по системна биология и Фред Рамсдел от Sonoma Biotherapeutics, САЩ, разпознаха специализирани клетки „пазители“, които контролират имунната ни система.
Защо е важно това откритие
Тези открития са важни за разбирането как да се лекуват и предотвратяват автоимунни заболявания. Триото ще си сподели награда от 11 милиона шведски крони (870 000 британски лири).
Успешната имунна система играе ключова роля в живота и здравето на човека. Тя оформя тъканите, докато растат, изчиства старите клетки и преработва ненужното. Унищожава опасни вируси, бактерии и гъбички, поддържайки ни здрави.
Но имунната система е изправена пред деликатно предизвикателство: тя трябва да атакува хиляди различни нахлуващи микроби всеки ден, много от които са еволюирали и изглеждат почти като нашите клетки. Задачата й е трудна, тъй като трябва да не обърка собствената си тъкан с тази на врага.
Как имунната система отличава кои клетки трябва да атакува и кои не
Имунолозите изучават този въпрос от десетилетия. Тазгодишните нобелови лауреати са открили специализирани имунни клетки. Нарекли ги регулаторни Т-клетки. Те пречат на имунните клетки да атакуват собственото ни тяло и помагат на имунната система да действа правилно.
Науката се лута вече втори век по въпроса защо някои имунни клетки функционират както трябва, а други дават дефект и атакуват тъканите на тялото, в което живеят. Автоимунните заболявания водят до диабет тип 1, ревматоиден артрит, множествена склероза и много други тежки състояния.
Дълго време учените вярвали, че тимусът – малка жлеза в гръдния кош – е единствено отговорна за имунната толерантност. Първоначално се е смятало, че имунните клетки (по-специално вид клетка, наречена Т-лимфоцит), които разпознават и реагират сравнително бурно на протеините на тялото, се елиминират в тимуса в ранния живот. След като проявят лека реактивност, те се освобождавали в кръвния поток, за да пазят тялото.
Сакагучи обаче още през 80-те и 90-те години на миналия век доказа, че съществуват и специализиран клас имунни Т-клетки, които играят критична роля в потискането на имунните отговори и предотвратяването на атаките на имунната система срещу тъканите на тялото.
Японският учен хирургично отстранил тимуса от новородени мишки, след което инжектирал в тях Т-клетки от генетично подобни мишки. Хипотезата му била, че мишките ще имат по-слаба имунна система и ще развият по-малко Т-клетки. Така стигнал до откритието на „пазителите“.
Той продължил с експериментите. Съсредоточил се върху това дали съществуват различни видове Т-клетки, които играят различна роля в имунния отговор. През 1995 г. Сакагучи публикува статия, в която подробно описва нов клас Т-клетки, наречени „регулаторни Т-клетки“. В нея се обяснява, че Т-клетките, носещи специфичен вид протеин на повърхността си, всъщност елиминират вредните Т-клетки.
Като всяка нова идея и тази е приета скептично от академичния свят. Но Брунков и Рамсдел, публикуват трудовете си през 90-те и началото на 2000-те години с ясно описание как функционират регулаторните Т-клетки. Те секретират имунодепресиращи протеини или действат чрез директно доставяне на противовъзпалителни сигнали.
Част от откритията е и специфичния протеин (FoxP3), който разпознава тези регулаторни Т-клетки. Чрез него учените могат да установят кога дадена клетка е регулаторна и да я изолират за изследване.
Откритията на наградените отваря път към редица нови идеи за контрол на възпалителните заболявания, независимо дали са причинени от инфекция, алергени, замърсители на околната среда или автоимунитет.
Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценз Creative Commons.
