Този и следващия месец Епископската базилика на Филипопол в Пловдив ще стане домакин на първата изложба на космическо изкуство в България. Гвоздей в нея ще бъде „Книга за Луната“ – миниатюрно произведение с размер 1 куб. см, което събира творби на четиридесет и осем творци от целия свят. Тя е част от товара на космическа мисия до Луната, насрочена за лятото на 2026 г., а преди да напусне Земята, ще бъде представена за първи път и единствено у нас.
„Книга за Луната“ е миниатюрен том, който събира текстове и изображения от писатели, художници, учени, философи и културни организации. Съдържа 80 страници, отпечатана е с архивни пигменти, които да обезпечат издръжливост от 200–400 години и е замислена да издържи температури от -173°C до +127°C в условията на космическа радиация. Изработена е от Еван Лоренцен (Art and Such Evan). Книгата ще пътува на борда на флип роувъра, произведен от „Астролаб“, на лунната мисия „Грифин-1“, подготвяна от „Астробиотик“. Ще се приземи на южния полюс на Луната през юли 2026 г.
Откриването на изложбата е на 23 февруари 2026 г. от 18 ч, и ще бъде отворена всеки ден до 15 март, входът е свободен. Изложбата представя артефакти на космическото изкуство от няколко международни творци. Това е раздел на изкуството, който не просто разглежда Космоса като обект на изследване, а го възприема като равнопоставен член в творческата работа, поле за задаване на въпроси и отражение на човешката същност.
Творчески директор и уредник е Луис Бернардо Гузман, международно признат чилийски артист с успешно изпълнени мисии на Международната космическа станция. Неговият подход е пресечна точка между изкуство, философия, биология и космически технологии. В работата си съчетава различни изразни средства – изобразително изкуство, скулптура, цифрови технологии и опити в орбитална среда. Основното ръководно начало в творческите му възгледи е биоетиката. Проектите му търсят равновесие между научен и художествен опит. Така, докато роувърът извършва научен експеримент, книгата същевременно създава художествено преживяване и заедно те потвърждават, че изследването е непълно без съчетаването на обективност и субективност.
Космическата колонизация поставя пред човечеството множество основополагащи въпроси, свързани с нравствеността, с опазването на околната среда както на Земята, така и в Космоса, и въпроси за културното ни самоопределяне като цивилизация. Пренасянето на човешкия живот отвъд Земята не е само техническо предизвикателство, а и дълбоко философско, което изисква разглеждане на човешките ценности, отношението към природата и начина, по който определяме себе си като вид. В този смисъл изкуството играе ключова роля, като дава образ на тези въпроси и предизвиква обществени размисли върху тях. В Космоса, където обичайните национални граници губят значение, може да се развие ново схващане за човечността, свободна от земните ограничения.
Начинанието се осъществява в сътрудничество с нидерландската фондация „Мун Галери“ и сдружение „Център за проекти – Пловдив“, и се подкрепя от Националния фонд „Култура“ и Европейския съюз – NextGenerationEU чрез Механизма за възстановяване и устойчивост.