Снимка: Тадеуш Лакота, Unsplash
Учени от Калифорнийския университет в Лос Анджелис са открили, че малтретирането в детството оставя не само емоционален и поведенчески, но и конкретен физически отпечатък върху човешкия мозък. Резултатите от мащабно проучване, публикувано в списанието Biological Psychiatry, показват, че преживяването на насилие директно променя дебелината на мозъчната кора и обема на отделните й сектори.
Изследователите проучили резултатите от изследванията с ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) на 3711 души от осем държави. Изследването обхванало пациенти с посттравматично стресово разстройство (ПТСР), депресия и здрави доброволци. Участниците попълнили въпросници. По отговорите им изследователите оценили тежестта на последствията от малтретирането в детството.
Станало ясно, че жестокото отношение към децата е свързано с необичайно увеличаване на обема на две области от мозъка – таламуса (област, която предава и обработва сетивна информация) и глобус палидус (част от мозъка, която участва в управлението на движенията). Цингуларният гирус (мозъчна гънка, свързана с обработката на емоциите и вниманието) при преживелите насилие бил изтънял, а орбитофронталната кора (област в предната част на мозъка, която участва във вземането на решения и управлението на поведението) – разширена. Изводите идват от сравняване на образните изследвания на насилваните като деца пациенти с тези на израсналите в семейства без насилие.
Според учените последствията могат да се проявят като липса на контрол над внезапните подтици (включително гнева), трудности при планирането и изпълнението на задачите, както и емоционална скованост, която води до раздразнителност дори при най-малкото предизвикателство.
„Знаем, че травмата от детството е основен рисков фактор за много разстройства, включително депресия и посттравматично стресово разстройство, и искахме да разберем дали тези преживявания оставят вид невробиологичен белег“, обяснява авторът на изследването Тифани Хо, професор по психология от UCLA (Калифорнийския университет в Лос Анджелис).
В детството мозъкът усилено изгражда връзки между нервните клетки и е силно чувствителен към външните условия. Това свойство е известно като невропластичност (способността на мозъка да се променя и да изгражда нови връзки между нервните клетки). Неблагоприятните условия през този период могат трайно да нарушат развитието на определени области от мозъка.
Авторите на изследването отбелязват, че последствията от насилие са по-силно изразени сред младите жени. Предположението на учените е, че мозъците им са по-податливи на стрес от мъжките. При мъжете промените са по-слабо изразени.
Не само боят, наказанията и сексуалното насилие причиняват отклонения в строежа на мозъка. Учените открили телесни промени в някои области и при участниците, преживели продължително емоционално пренебрегване. При момчетата е засегнат темпоралният дял (област от мозъка, която участва в обработката на звуци, паметта и разбирането на речта), а при момичетата – областта на корпус калозум (мазолестото тяло) – сноп от нервни влакна, който свързва лявото и дясното полукълбо на главния мозък и позволява обмена на информация между тях.
Авторите подчертават, че установените отклонения не позволяват да се прецени как тормозът е повлиял на умствените способности на хората, но показват, че психическата травма оставя действителни телесни следи в мозъка.
