Изображение: Г.Илиев
На най-дълбоко равнище светът е самообучаваща се невронна мрежа, а физиката, която познаваме днес, възниква вследствие на нейното обучение. Цялата Вселена е изградена като невронна мрежа. Авторът на хипотезата – Виталий Ванчурин, я представя още през 2020 г. Той е професор по физика в Минесота и изпълнителен директор на Artificial Neural Computing.
„Както всяка теория в процес на изграждане, тя не може веднага да доведе само до нови предсказания. Айнщайн не би могъл да започне да изгражда теория за изкривеното пространство, без да покаже къде се намира Нютоновата гравитация в нея. Във физиката всички натрупани експерименти трябва да бъдат съгласувани, преди да се твърди, че дадена теория описва нещо ново“, разказва Ванчурин.
Хипотезата му не твърди, че във Вселената действително съществува огромен мозък, а че в най-дълбоката си същност тя може да действа като самообучаваща се невронна мрежа. Обикновено физиците приемат, че в основата на всичко стоят частици, полета, пространство и време. Ученият обръща гледната точка и предлага: ами ако в основата на всичко са определени възли и връзки, подобни на неврони и синапси в изкуствена невронна мрежа? От взаимодействията между тези съставни части постепенно възникват нещата, които възприемаме като пространство, време, частици, квантови явления и дори гравитация.
В статията на Ванчурин „Самообучаващата се Вселена“ се казва, че в една невронна мрежа връзките между невроните се променят, докато мрежата се учи. Според автора космическите „връзки“ също могат да се променят и усъвършенстват. Вселената не е неподвижна машина, а непрекъснато протичащо явление, при което вътрешният строеж постоянно се изменя и приспособява. Това обучение би било толкова дълбоко заложено в природата, че физическите закони, които наблюдаваме, може да са следствие именно от него.
Най-смелата част от идеята му е, че пространството и времето може да не са основата на действителността. Подобно на това как съзнанието възниква от огромен брой неврони, така и пространството-време може да е свойство, възникващо от много по-дълбока мрежова подредба. Според модела на Ванчурин определени състояния на тази мрежа могат да изглеждат като познатото ни пространство-време и дори да възпроизведат уравнения от общата теория на относителността.
Теорията на Ванчурин се опитва да обедини две големи области – квантовата механика с гравитацията и теорията на относителността. Според учения и двете могат да се проявят като различни страни на една и съща самообучаваща се мрежа.
Хипотезата не се ограничава само до космологията. В по-новите си изследвания ученият разглежда биологичната еволюция като процес на обучение, подобен на начина, по който се обучават невронните мрежи.
Според него живите организми, генетичните системи и дори екосистемите могат да се разглеждат като структури, които натрупват знания за околната среда и се приспособяват към нея. Макар тези проучвания да не доказват пряко, че Вселената е невронна мрежа, те са опит да се покаже, че основният начин, по който протича „ученето“, може да е общовалиден за цялата природа.
