През последните 30 000 години човешкият мозък се е смалил с обема на топка за тенис или около 10%. Според учените тази еволюция не ни прави по-глупави, а напротив – по-ефикасни и икономични.
Учените използвали за сравнение черепи, открити в Европа, Близкия Изток и Азия. Някои антрополози не са изненадани от промяната, тъй като по-голямо количество сива материя е нужна за контролиране на по-големи и силни тела. Неандерталецът, братовчед на модерния човек, който изчезва преди около 30 000 години по все още неясни причини, е бил много по-масивен и силен от нас и съответно с по-голям мозък. Същото важи и за кроманьонеца, оставил примитивните рисунки в пещерата Ласко преди 17 000 години.
Професор Дейвид Гиъри, който преподава психология в Мисурския университет в САЩ, разглежда промяната в размера на мозъка като резултат от увеличаването на хората на Земята. Гиъри и колегите му разглеждат гъстотата на населението като мярка за комплексността на обществото. Тяхната хипотеза е, че колкото по-близо живеят хората един до друг, толкова по-голям е обменът на знание и опит между групите и толкова по-голямо е разделението на труда. Те откриват, че мозъкът се смалява когато гъстотата на населението се увеличава.
"С възникването на сложни общества, мозъкът е станал по-малък, защото не се е налагало хората да са толкова умни, за да оцелеят," твърди Гиъри.
Но намаляването на размера не означава, че модерният човек е по-глупав от прадедите си, а че е развил по-усъвършенствана форма на интелигентност, казва антропологът Браян Хеар. Той посочва, че същият феномен може да се наблюдава при домашните животни в сравнение с дивите им роднини. Въпреки че хъскито има по-малък мозък от вълка например, то е по-умно, защото може да разпознава човешките жестове като форма на комуникация, подобно на малките деца. В крайна сметка размерът на мозъка не е свързан с интелигентността.
Източник: Discovery