„Самосъстраданието е важно за смекчаване на усещането за тревога, без него то може да стане непоносимо", казва пред Huffington post Крис Брюин, професор по здравна психология и ръководител на изследването. „Знаем, че много от пациентите, страдащи от депресия, изпитват трудности да проявят съчувствие към самите себе си, макар да са много добри в това да го изявяват към другите."
15 възрастни с диагноза депресия били подложени на 3 сесии с виртуална реалност. Пациентите носели очила, които им позволявали да виждат от перспективата на аватар. За да се създаде илюзията, че пациентът и аватарът са едно, учените използвали метода на превъплъщение – пациентите можели да виждат как виртуалното тялото отговаря на техните реални движения.
Сесиите продължавали по 8 минути, през които пациентите трябвало да утешат плачещо дете. В следващия етап доброволците били „прехвърлени" в тялото на детето, за да чуят собствените си думи на състрадание и утеха от възрастния аватар.
Месец след експеримента участниците отговаряли на въпроси, свързани с тяхното настроение и психично здраве. Симптомите при 9 от наблюдаваните били смекчени, а четирима усетили значително подобрение на настроението си.
„Утешавайки детето и впоследствие чувайки собствените си думи, пациентите индиректно проявяват състрадание към самите себе си“, обяснява Брюин. „Целта ни е да ги научим да изпитват повече самосъстрадание и по-малко самокритичност и засега наблюдаваме добри резултати".