В откритите води в северните части на Тихия океан се намира северното субтропично течение – спирала от течения, която се движи по посока на часовниковата стрелка. Тази част от океана е нещо като водна пустиня – в нея вирее фитопланктон, но няма почти никакви риби или морски бозайници. Заради липсата на животни и вятър за плаване почти никога рибари и други мореплаватели не преминават през този регион.
Но тази пустиня не е съвсем пуста – в нея плава боклук – милиони и милиони тонове пластмасови отпадъци, събрани от спираловидните течения. Това е най-голямото сметище на света и то се намира в средата на океана.
Всъщност теченията в региона са създали две отделни масови струпвания на отпадъци, западно и източно. Източното петно се разстила между Хаваите и Калифорния, а западното - на изток от Япония и на запад от Хаваите. Комбинацията от тези гигантски сметища, които непрестанно растат, е на площ от 1 760 000 квадратни километра. Това са три Пиренейски полуострова един до друг. Пространството, покрито с боклук, се разстила на 2200 километра дължина и 800 километра ширина.
Програмата по околната среда към ООН изчислява, че през 2006 година всяка квадратна миля океан (2589988.11 кв.м.) съдържа 46 000 парчета плаваща пластмаса. На някои места количеството пластмаса надхвърля планктона в съотношение 6:1. Всяка година в света се произвеждат 100 милиона тона пластмаса, по-малко от 5% от това количество се рециклира. Според наблюдения на организацията приблизително 10% от произведените полимери завършват в океана. Това прави 10 милиона тона нови пластмасови отпадъци всяка година – около 70% от тях потъват, увреждайки живота на морското дъно, останалите 30% плават на повърхността.
Всичко това представлява огромна заплаха за морските обитатели, които се оплитат и засядат сред тоновете отпадъци или ги поглъщат – според изчисления на океанолози рибите в северната част на Тихия океан поглъщат между 12 и 14 тона пластмаса на година.
Важно е отново да припомним: пластмасата не се разгражда естествено – тя не се преобразува в други природни елементи. Единствената модификация, която претърпява, е фоторазпад – разлага се на все по-малки и по-малки частици, които обаче, остават пластмаса.
Източник: sciencebasedlife