Наука10 февруари 2015

Човек се ражда да живее, а не да се подготвя за живота

125 години от рождението на Борис Пастернак

Борис Пастернак е сред най-великите писатели на XX век, носител на Нобелова награда за литература. На творчеството му са посветени стотици страници академични изследвания, които по обем многократно надвишават написаното от самия автор. Нека си припомним няколко цитата от „Доктор Живаго". На 10 февруари се навършват 125 години от рождението на Пастернак.

Човек се ражда да живее, а не да се подготвя за живота.

Невъзможно е без последствия за здравето всеки ден да се проявяваш обратно на това, което чувстваш. Да пълзиш пред това, което не обичаш, да се радваш на това, което ти носи нещастие. Нашата нервна система не е празен звук, не е измислица. Тя е състоящо се от влакна физическо тяло. Душата ни заема място в пространството и е в нас, както зъбите ни са в устата. Не може безнаказано да бъде насилвана постоянно.

"Колко е хубаво на света! – помисли си той. - Но защо от това винаги така боли?"

Срещат се хора с талант. Но сега се нароиха различни кръжоци и обединения. Всяка стадност е убежище на посредствеността, няма значение дали е от преданост към Соловьов, или Кант, или Маркс. Истината търсят само единици и в нейно име скъсват отношения с всички, които не я обичат достатъчно.

Колкото повече обичаме обекта на нашето обожание, толкова повече ни прилича той на жертва.

Окриленост ти се дава на теб, за да полетиш над облаците, а на мен, жената – за да се притисна към земята и с крилата си да прикривам малките си от опасности.

Не веднъж съм забелязвал, че точно нещата, които едва сме забелязали през деня, мислите, които не сме довели до яснота, думите, които не сме изрекли с душа, или сме оставили без внимание, през нощта се връщат, облечени в плът и кръв и стават теми в сънищата ни, като възмездие за дневното ни пренебрежение към тях.

Децата са искрени и без притеснения. Не се срамуват от истината, а ние, от страх да не се покажем изостанали, сме готови да предадем най-скъпото си, хвалим отблъскващото и повтаряме „да-да" на непонятното.

Според мен философията трябва да е подправка на изкуството и живота. Но да се занимаваме само с нея е толкова странно, колкото да ядем гол хрян.

Човекът в другите хора – това е човешката душа.

Наличието на изкуство в страниците на „Престъпление и наказание“ е по-потресаващо от самото престъпление на Разколников.

Съзнанието е отрова, средство за самоотравяне на субекта, който го прилага единствено върху себе си. Съзнанието е светлина, която иска стремглаво да избие навън, осветява пътя пред нас, за да не се спънем. Съзнанието – това са запалените фенери пред задаващия се локомотив. Ако обърнете светлината им навътре, ще стане катастрофа.