Оноре дьо Балзак (20 май 1799 - 18 август 1850 г.) е френски писател. Той е сред създателите на класическата форма на романа. През 1833 г. пише „Човешка комедия" - монументален цикъл от 95 довършени и 48 недовършени творби, показващи лицето на френското общество в периода от Френската революция до края на събитията от Юлската монархия. „Дядо Горио" е сред най-популярните реалистични романи на Балзак. Авторът пресъздава настроения и образи, като използва на пръв поглед незначителни детайли. Изпод перото на бохема Балзак излизат още „Шагренова кожа", „Йожени Гранде", „Изгубени илюзии" „Братовчедката Бет", „Величие и падение на куртизанките", „Търсене на абсолютното", „Сезар Бирото". Марсел Кашен го нарича „упоритият и съвестен историк на новото, всемогъщо величество — парите".
- Щом си си поставил за цел да направиш нещо, няма как да не си измърсиш ръцете. Само трябва да знаете как се измива мръсотията.
- Човек може да обича и да не е щастлив, може да е щастлив, без да обича, но да обича и да бъде щастлив - това би било истинско чудо.
- Да бъдеш щастлив е нищо; да се смяташ за щастлив — всичко.
- Зад всяко голямо богатство се крие престъпление.
- Бъдещето на нацията е в ръцете на майките.
- Да се съмняваш в Бог, означава да вярваш в него.
- Рискуваме да сгрешим много, ако съдим за човека по неговите съчинения; хартията търпи всичко.
- Силата е търпение и време.
- Да се ядосваш, значи да наказваш себе си за грешките на другите.
- Завистта развързва езиците, възхищението ги сковава.
- Какво е висшето общество - сбирщина от измамени и измамници.
- Добър съпруг е онзи, който никога не заспива пръв нощем и никога не се събужда втори сутрин.
- Каквото и да правиш, трябва да го правиш добре, дори то да е безумие!
- Когато жените обичат, те ни прощават всичко, дори и недостатъците. Когато не ни обичат, те не прощават нищо, дори достойнствата ни.
- Когато целта не е ясна, пътят е погрешен.
- Любовта прощава или всичко, или нищо.
- По-лесно е човек да бъде любовник, отколкото съпруг, по същата причина, поради която е по-трудно да си остроумен всеки ден, отколкото да казваш по нещо ценно от време на време.