Наука15 септември 2016

Законите са винаги тесни и къси за подрастващото човечество

Авторът на „Цялото кралско войнство” печели Пулицър и за проза, и за поезия

Робърт Пен Уорън (24 април 1905 – 15 септември 1989) е американски поет, романист и литературен критик. Най-известният му роман е „Цялото кралско войнство" („All the King's Men"), награден с Пулицър през 1947 г. Уорън печели още две награди Пулицър, за поезия - през 1958 г. за „Promises: Poems", и през 1979 г. за „Now and Then". Робърт Пен Уорън е единственият писател, печелил тази награда и за проза, и за поезия. Цитатите по-долу са от романа „Цялото кралско войнство".

Този, който те обича, те откъсва от огромните залежи праисторическа глина - човечеството, за да сътвори от нея нещо, и ти - безформено парче от тази глина, се чудиш, искаш да разбереш в какво са те превърнали. Но в същото време, обичайки някого, ставаш одушевен, преставаш да си част от еднородната праобщност, в теб се вселява животът и това е твоето начало. Ти създаваш себе си сътворявайки другия, който на свой ред е сътворил теб, избрал е теб, парчето глина от общата маса. Така всъщност се получават двама „Ти" – единият, който ти създаваш сам влюбвайки се, и вторият – когото създава твоят любим обиквайки те. И колкото по отдалечени са един от друг тези две твои същности, толкова по натегнато скърца света около своята ос. Но ако твоята любов и любовта към теб са съвършени, пропастта между твоите две „Ти" изчезва и те се сливат. Те съвпадат напълно, те са неотличими като две изображения в стереоскоп.
- Доброта. Да, най-проста и обикновена доброта. Но нея от никого не можеш наследи. Трябва сам да я създадеш, докторе. Ако ти е нужна. И трябва да я създадеш от злото. Да, от злото. И знаеш ли защо, докторе? — Той се надигна на разнебитеното кресло и се наведе напред с подпрени на коленете длани и отворени навън лакти, с изпъната шия и паднала над очите коса, изпод която заби поглед в лицето на Адъм. — Да, от злото — повтори той. — И знаеш ли защо? Защото няма от какво друго да я създадеш.
За да откриете нещо, каквото и да е, велика истина или изгубени очила, трябва по-напред да вярвате, че ще имате предимство от откриването му.
Теорията за моралния неутралитет на историята – можете да я наречете и така. Процесът като такъв не е нито нравствен, нито безнравствен. Можем да оценяваме резултатите, но не и процеса. Безнравственият фактор може да доведе до нравствен резултат. Нравственият фактор може да доведе до безнравствен резултат. Може би само като заложи душата си човек получава властта да твори добро.
Ако родът човешки нищо не помнеше, той би бил съвършено щастлив. Някога следвах в университета и това е май единственото, което отнесох оттам със себе си.
Да, аз съм историк, забрави ли? А на нас, историците, ни се полага да знаем, че човекът е сложно нещо и че той не е нито лош, нито добър едновременно, а лошото излиза от доброто, а доброто – от лошото, и самият дявол не може да се оправи с това къде е краят и къде – началото.
Законите са панталони, купени на момченцето миналата година, а ние винаги сме в тази година и панталоните се цепят по шевовете и окъсяват до глезена. Законите са винаги тесни и къси за подрастващото човечество. В най-добрия случай можеш нещо да извършиш, а после да измислиш подходящ за този случай закон, но до момента, когато той попадне в книга, на теб вече ще ти е нужен нов.
Ако чакаш нещо твърде дълго, с теб нещо се случва. Ти се превръщаш в този и само в този, когото си искал да станеш и в нищо повече, защото си платил твърде висока цена – твърде дълго очакване, твърда дълга жажда, твърде дълги усилия.