„Толкова много хора да са готови да заживеят наслука и тъй да се сдобият с основанието да ръководят труда на по-малко късметлиите от тях, без да са допринесли нищо стойностно за обществото! И това се нарича предприемчивост! Не зная по-поразяващ пример за увеличаването на безнравствеността в търговията и изобщо в начините за изкарване на препитанието. Философията, поезията и религията на подобни люде не струват и колкото праха на пърхутката. Свинята, която изкарва прехраната си, разравяйки земята със зурла, би се срамувала от такова обкръжение. Дори да можех с едно само вдигане на пръста да придобия всички световни богатства, пак не бих си направил труда."
Този текст е писан през 1863 г., а звучи като да е излязъл изпод перото на наш съвременник.
Произведението е „Живот без принципи".
Негов автор е Хенри Дейвид Торо (1817-1862) - американски писател и философ. Торо е една от водещите фигури в движението трансцендентализъм, чиито идеи той не само изповядва на теория, но и доказва на практика чрез примера на собствения си живо. Ето някои животрептящи мисли на Торо от „Живот без принципи".
- Ако от любов към горите човек прекарва половината от всеки ден в скитане из тях, грози го опасност да го обявят за нехранимайко; ако обаче от любов към парите по цял ден сече тия гори и без време оголва земята, смятат го за работлив и предприемчив гражданин. Сякаш единствената полза, която градът може да извлече от горите, е като ги изсече!
- Пътищата за печелене на пари почти без изключение водят надолу. Да извършиш нещо, което ще ти донесе САМО пари, означава да си безделничил или дори по-лошо. Ако трудещият се не получава нищо повече от заплатата, която му дава неговият работодател, той е излъган, той лъже самия себе си.
- Не вземайте човек, който ще ви работи за пари, а оня, който ще се труди с любов.
- Като че ли Бог е някакъв състоятелен джентълмен, който пръска пари с шепи, само за да види как людете ще се втурнат да ги събират. Мирската надпревара! Във владенията на Природата средствата за препитание да се постигат с лотарийна надпревара! Какво разобличение, каква ирония за обществената ни уредба! Следва изводът, че човечеството накрай ще се обеси на някое дърво. Нима от всички напътствия във всички свещени книги човекът е научил само това? И нима последното и най-възхитително изобретение на човешкото племе е само едно подобрено пособие за ровене в пръстта? И на тая ли основа са допирните точки между Изтока и Запада? Нима Бог ни е напътил да изкарваме прехраната си, ровейки там, където никога не сме сели, та току-виж ни възнаградил с купища злато?
- Ако живееш, движиш се и съществуваш в оня тънък слой, в който се случват събитията, правещи новините, в оня по-тънък от вестникарската хартия слой, тогава тия именно събития ще представляват света за теб; ала издигнеш ли се над тоя слой или гмурнеш ли се под него, изобщо няма да се сещаш за тях. Истински да виждаш как всеки ден слънцето изгрява и залязва и тъй да обвържеш съществото си с вселенско събитие — ето как завинаги ще съхраниш здравомислието си.
- За Америка се смята, че е арената, на която се води битката за свобода, ала със сигурност не става дума за свобода единствено в политически смисъл. Дори да приемем, че американецът се е освободил от политическата тирания, той все още робува на икономическа и морална тирания.
- Това ли наричаме Страната на свободните люде? Какво като сме се освободили от крал Джордж, след като продължаваме да служим на крал Предразсъдък? Какво като сме се родили свободни, след като не живеем свободно? Каква полза от политическа свобода, която не води до личностна свобода? Със свобода на роби ли се перчим, или със свобода на свободни хора? Ние сме нация от политици, отдадени всячески да бранят просто свободата. Едва децата на децата ни може би ще бъдат истински свободни.
- Горкият президент съвсем се е сбъркал от старанието да опазва популярност и да изпълнява дълг. Вестниците са управляващата сила. Всяко правителство е сведено само до няколко корабчета пред Форт Независимост. Ако човек пропусне да прочете „Дейли Таймс", правителството пада на колене пред него, та да не върши тая едничка измяна, останала в наши дни.
- Повечето хора биха се обидили, ако им предложат да прехвърлят камъни през една стена и сетне обратно, само и само за да получат възнаграждение. Ала малцина днес имат по-смислено занятие.
- Ако ще трябва като повечето хора да продавам и сутрините, и следобедите си на обществото, то сигурен съм, че за мен не би останало нищо, за което си струва да живея. Вярвам, че не бих продал правата си по рождение за паница леща. Ще подхвърля тук, че човек може да е много трудолюбив и пак да не оползотворява добре времето си. Никой не прави по-съдбоносна грешка от оня, който отдава голямата част от живота си за изкарване на прехраната.
Из „Живот без принципи", Хенри Дейвид Торо, 1863