Блага Николова Димитрова (2 януари 1922 г. - 6 юли 1993 г.) е българска писателка, поетеса, литературен критик, политик и втори вицепрезидент на Република България между 22 януари 1992 и 6 юли 1993 г. Романът „Пътуване към себе си" се нарежда сред най-добрите ѝ творби, наред с „Отклонение", „Страшният съд", „Лавина" и забранения по време на тоталитарния режим роман „Лице". Из под перото ѝ са излезли най-ефирните шедьоври на българската любовна лирика. Нека си спомним за нейния изключителен талант.
Ние сме онова, което прави от нас любовта.
Срещне те стар познат и се провикне: – Какво става с тебе? Не мога да те позная!
Ние сме онова, което кара другите да кажат: – Не си ти!
Ние сме онова, което кара самите нас да се изплашим: – Какво става с мене? Не мога да се позная!
Всичко онова, което ни сковава в собствени граници, не сме ние.
Ние сме, когато станем своята противоположност.
Когато се изскубнем от верижката и изненадаме себе си.
Ние сме онова, което прави от нас любовта.
- Какво по-страшно наказание от въображаемото изживяване на нещо, което би могло да бъде и не е било?
- Не е възможно да бъдеш излишен на тоя свят. И последният човек е нужен някъде, някому, за нещо.
..."Ела" – вика той и това значи буквално "сега", а аз разбирам "завинаги", "почакай" шепне той и това значи буквално "за този миг", а аз разбирам "за всички следващи мигове". "Отивам си" – казва погледа му и това значи "засега", а аз изтръпвам да не би да е "завинаги."
...Колкото повече търсиш единствения, толкова по-многобройни стават твоите мъже. Без да се усетиш, от много вярност към единствения ставаш невярна на мнозина. От постоянство в мечтата си ставаш непостоянна в живота...
...Мъжете се влюбват не в нас, а в собствения си образ, който откриват в нашите очи. Може би затова новата позната им е по-интересна. Могат да я удивят, да се представят други, да се обновят. После, щом и тя ги опознае, им става неинтересна и бягат при друга. Всъщност те бягат от себе си...
- И най-чудната любов не радва, ако от нея не се роди една детска усмивка, едно дръзко дело или поне една песен.
- Няма по-деформираща тежест на земята от женска участ, когато жената е принудена да върши с нелюбим онова, което копнее да върши с любимия. Цяла се осакатява!
...Страхът от съперницата е като страхът от смъртта. Единственият начин да превъзмогнеш тоя страх е да приемеш и двете като неизбежност. Да погледнеш право в очите на другата и да знаеш, че тия очи могат да ти отнемат неговия поглед завинаги. Това е все едно да имаш сила да погледнеш смъртта в очите...
...Не вървете по утъпкания път на лицемерния морал – той ще ви заведе до развалини! Подсигуряване, обществено мнение, обвързаност, пресметливост, прикритост, принуда – всичко това убива чувството. А чувството е най-нежното цвете, виреещо на грубата земна кора...
- Бъдете изобретатели, откриватели в любовта! Не бъдете епигони, чиновници и бюрократи в собствените си чувства!
...Чуйте, хора, наведени над коритото на делника! Аз ви извиквам от камбанарията на една рухнала таванска стая:
Човекът започва да става човек!
Сърцето ми започва да бие като камбана:
Покажи ми как обичаш, за да ти кажа какъв си!...
- Осъмвам в твоите очи. Те ме открадват наново и цяла ме измислят.
...Само една любов признавам на тоя свят – да обичаш независимо от това, обичат ли те, носят ли ти сигурност, подкрепят ли те, като че ли си недоразвито същество и се нуждаеш от патерици. Независимо от това, изгодно или не, благоразумно или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание.
Всяка своя грешка пред любовта заплащам с болка...
- Стига грабеж на чувства! Любов и забрана – две несъвместимости.
- Вие ме осъждате с погледи за моята любов. Вместо аз да ви осъждам за вашата нелюбов и полулюбов.
- Няма щастие, наготово поднесено като сладко от вишни на табличка!
- Бягайки от любовта, ограбвам чувството и се самоограбвам. Светът обеднява… Нека си разбия главата. Да спя на гол камък. Но да не затъвам в това тресавище на полу-живот, полу-любов, полу-смелост.
- А какво ще постигнеш? Четвърт час, четвърт близост, четвърт сърце. Ти, която искаше или всичко или нищо…
- Не се страхувай от риска, страхувай се от сигурността!
- Изведнъж присъствието му запълва нищото и го превръща във всичко.
- Исках да те нямам завинаги, а не да те имам за кратко.