Наука11 март 2018

Човечеството е допуснало голяма грешка, като е слязло от дърветата

Ако съществува нещо по-важно от моето его, искам веднага да се залови и разстреля

„Пътеводител на галактическия стопаджия", „Ресторант на края на вселената", „Животът, Вселената и всичко останало", „Сбогом и благодаря за рибата", „Почти безобидна", „Дърк Джентли. Холистична детективска агенция", „Дългият, мрачен следобеден чай на душата". Знаете добре какви са тези заглавия, нали? Това са книги, излезли изпод перото на британския писател и драматург Дъглас Адамс (11 март 1952 - 11 май 2001). Нека отбележим датата на раждане на Адамс с весели цитати от неговите произведения, преиздавани в милиони тиражи по цял свят и до днес.

Бръчките би трябвало да са следи от минали усмивки.
В магазина на хотела имаше само две прилични книги, аз ги бях написал и двете.
Тази планета има — или по-точно имаше, един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувстваха нещастни. Много бяха предложенията за решаването на този проблем, но повечето се отнасяха до движението на едни малки зелени късчета хартия. И това е много странно, защото, общо взето, тези малки зелени късчета хартия съвсем не бяха нещастни.
Мнозина изказваха мнението, че поначало човечеството е допуснало голяма грешка, като е слязло от дърветата. А някои твърдяха, че дори и крачката към дърветата е била погрешна и че изобщо не е трябвало да напускат океаните.
Корабите висяха в небето така, както тухлите не могат.
Ако съществува нещо по-важно от моето его, искам веднага да се залови и разстреля.
Едно от най-големите затруднения, които Трилиън срещаше при взаимоотношенията си със Зейфод, идваше от това, че все още не се бе научила да познава кога се прави на глупак просто за да приспи вниманието на хората, кога се прави на глупак, защото го мързи да мисли и иска някой друг да върши това вместо него, кога се прави на ужасен глупак, за да скрие факта, че всъщност нищо не разбира, и кога е наистина един неподправен глупак.
Когато вдигнеш поглед към нощното небе, ти виждаш безкрайността — разстоянията са необятни и следователно абсурдни.
— Четиридесет и две — заяви Дълбока мисъл тържествено и невъзмутимо. — Отговорът на Великия въпрос за Живота, Вселената и Всичко останало.
Историята на всяка велика галактическа цивилизация преминава през три различни и ясно очертани периода: Оцеляване, Любознателност и Изтънченост, известни също и като периодите „Как?", „Защо?" и „Къде?".
Основната разлика между някой на моята възраст и някой на вашата е не колко знам аз, а колко съм забравил.
Светлината работи... Гравитацията работи... С всичко друго трябва да рискуваме.
Учителят обикновено научава повече от ученика.
Нямаше какво да каже на никого и го казваше високо и членоразделно.
Трябва да отдели онези вицове, които притежават истинска психологическа стойност от онези, които просто насърчават злоупотребата с наркотици.
Рядко пристигам тъкмо там, закъдето съм тръгнал, но пък често стигам там, където трябва.
Доказан факт е, че хората, които искат да управляват други хора, са най-малко пригодни за това... Ако някой може да се добере до поста на президент, в никакъв случай не трябва да му се позволява да работи това.
Няма проблем, който да е толкова сложен, че да не може да му се намери просто разрешение, ако на него се погледне по правилния начин.
Хавлията е навярно най-полезното нещо, което един междузвезден стопаджия може да притежава. На първо място тя е много ценна в чисто практическо отношение — можеш да се загърнеш с нея, за да се топлиш, докато подскачаш по мразовитите луни на Джаглан Бета; можеш да легнеш върху нея на плажа, покрит с жарък мраморен пясък, и да дишаш опияняващия морски въздух на Сантрагинус V; можеш да подремнеш под нея и под звездите, огряващи с яркочервените си лъчи пустинния свят на Кактафун; би могъл да я опънеш като платно на минисал по ленивите тежки води на реката Мот; намокрена, ще ти послужи и в ръкопашен бой; можеш да си завиеш главата с нея, за да не дишаш отровните изпарения или за да не срещнеш погледа на кръвожадния звяр Бъгблатер от Траал (едно невероятно глупаво животно, което си мисли, че ако ти не го виждаш и то не може да те види — но макар и тъпо като галош, то е много, много кръвожадно); ако изпаднеш в беда, можеш да я размахаш над главата си в знак, че се нуждаеш от помощ, и, разбира се, можеш да се избършеш с нея, ако все още ти се струва достатъчно чиста.