Наука13 март 2018

Можем да ся дигнем и да тръгнем по пътя на истинната цивилизация

Изучаването на народността ще ни спаси от самоунищожение, пише Марин Дринов

„Крал Марко срещу принц Муса“ (худ. Вл. Тителбах)

Професор Марин Дринов (20 октомври 1838 - 13 март 1906) е един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките (тогава Българско книжовно дружество). Първоначално образование получил в родния си град Панагюрище. Завършил Киевската духовна семинария, учил история и филология в Киев и в Москва, по-късно работил в Австрия и Италия, а в края на дните си бил професор по славянознание в Харковския университет.

След Руско-турската война, по време на Временното руско управление на България (1878-1879), Марин Дринов участвал активно в изграждането на държавните устои на нова България: бил един от съставителите на първата българска конституция, заемал поста министър на просветата и духовните дела. По негово предложение София била избрана за столица на България. Докторската дисертация на Дринов "Южные славяне и Византия в Х век" се смята за епоха в славянската историческа наука.

Нека на годишнината от смъртта му си спомним за този велик българин и просветител.

Българите са духовити и трудолюбиви хора, одарени със светли умствени способности и с хубави нравствени качества, че те с тези свои свойства надминуват другите народи на Балканския полуостров, както ги надминуват и с многобройността си, - това е вече истина очевидна за всеки един непомрачен ум.
Принуден да живее няколко векове в духовно робство, нашият народ през тези черни векове не само не можа да върви напред по пътя на просвещението, но той трябваше да загуби и това драгоценно наследие, което му бяха събрали по този път неговите предци. Тази загуба не стигаше: през тези тежки векове българският народ трябваше още и да забрави, че е имал такива предци, и когато в нашия век захвана да се вдига от пред очите му гъстата мъгла на дълбокото невежество, той се видя като отрязан от света, като нещастна сирота между другите народи, без минало, без история, без предци. И едно недостойно чувство трябваше след това да обнеме душата на българина, чувство, на което името е самоуничижение и което твърде пречи на българското самостоятелно народно развивание. От това недостойно и зловредно за народността ни чувство, ние лесно щем можем да се избавим чрез изучването на народността си въобще, а особно на историята си.
За да се пристъпи към удовлетворяването на речената нужда, трябва да се изучат "Законите и свойствата" на нашия език, "неговия дух"; а това може да се достигне: 1. "Чрез изучване всичките български наречия и изговаряния. 2. Чрез изучване историята на българския език, т. е неговото постепенно изменувание от най-старите времена и досега.
Наистина, било е време, когато Марко Кралевич се е смятал за херой само на сръбския епос; но това време е минало вече отдавна. Наблюденията над народната словесност и преданията на българите откриха, че последните са по-богати от сърбите с песни и предания за тоя херой. Най-новите сравнителни изучвания на българските и сръбските песни за Марка Кралевич доведоха дори до заключението, че тяхната люлка трябва да се търси не в Сърбия, а в онази страна, в която е минала по-голямата част от живота на Марко и която винаги, като захванем от IX век, се е наричала българска страна, както се нарича и сега, както са я наричали и най-близките съвременници на тоя херой: албанецът Иван Музаки, известните сръбски писатели Владислав Граматик и Михаил Константинович от Островица и пр.
На фанариотите не им понася възражданието на нашата народност и те искат да го съсипят, искат да погасят разбуденото самосъзнание на наший народ, каквото и за напред да могат да ни владеят. Те са вече явни врагове на нашата народност и рядко ще да ся найде българин, който да ги не приема за такива. Такива нищожни хора като них, са безсилни врагове в такава борба, каквато те са ся зели да водят против нас. Ние сме прости хора и спроти тяхното мнение диви и варвари; но каквито и да сме ние във всеки случай сме много по-горни от тях, както от умствена, тъй също и от нравствена страна. Нашият ум не е просветен, но не е и омрачен като техния с разни бабини деветини, които те почитат за най-дълбока мъдрост. Със своя чист ум ние лесно можем да ся дигнем и да тръгнем по пътя на истинната цивилизация, а те тъй щат и да ся скапят в своята гнила наука. За нравственото ни превъзходство аз няма и да говоря, то е ясно като божи ден.

Източници: pravoslavieto.com, liternet.bg