Наука12 март 2014

Капаните на съзнанието – първа част

Важно е да се научим да ги разпознаваме, защото те ни създават проблемите

Способностите на човешкия мозък превишават многократно капацитета на който и да е от свръхмощните компютри. Въпреки това обаче дори най-простият калкулатор се справя с изчисленията по-бързо и по-успешно от всички нас. Това се случва, защото сме склонни на падаме в капаните на собственото си съзнание, които ни карат да вземаме съмнителни решения и да правим лъжливи умозаключения, пише Джордж Дворски.

Вие не сте виновни за своята нерационалност, но можете да се научите да разпознавате капаните, които често са в състояние да провалят живота ви.

Ето няколко мисловни установки, които спъват духовното ви и емоционално развитие. Трябва да се научите да ги разпознавате и туширате. Става с упражнения. Фитнес за мозъка.

Всичко става все по-лошо

Забелязали ли сте, че всичко наоколо всяка година става все по-зле и по-зле? Така ни кара да мислим ефектът на негативизма. Склонни сме да обръщаме внимание на лошите новини и да не виждаме добрите. Според психолозите ние на подсъзнателно ниво възприемаме лошото като по-важно.

Ето защо международното положение се влошава всеки ден. Въпреки че писателят психолог Стивън Пинкър доказва в своята книга „Как работи умът", че престъпността, жестокостта и войните намаляват в световен мащаб.

С кола е по-безопасно

Всеки знае, че самолетът е най-безопасният вид транспорт, за разлика от автомобила. Статистически погледнато вероятността човек да загине в катастрофа на пътя е десетки пъти по-голяма, отколкото в самолет.

Но мозъкът ни има своя собствена логика и отказва да възприеме очевадното в тази взаимовръзка. Всяка сутрин милиарди хора на планетата сядат зад волана, пускат радиото и се впускат с лекота по магистралите.

Същите хора треперят като листа на трепетлика на борда на самолета и се тъпчат с успокоителни преди полет.

Феноменът на пренебрегването на вероятностите ни кара да се страхуваме хипотетично за живота си от терористичен акт, без да мислим за много по-реални опасности като падане по стълбите или случайно отравяне.

Аз винаги съм прав

Обичаме да се съгласяваме с хора, които се съгласяват с нас. Ето защо избираме да общуваме с индивиди със сходни на нашите възгледи, съждения и предпочитания. Неприятни са ни личности, групи хора или сайтове, които ни карат да се съмняваме в собствената си правота.

Психологът Бъръс Скинър нарича това явление „когнитивен дисонанс“. Тази избирателност води до сериозен капан – ние възприемаме само тази информация, която потвърждава нашите съждения. Игнорираме или отхвърляме всяко нещо, което е в конфликт с нашата истина и заплашва да разруши образа ни за света, който сме си създали.

Ези или тура

Много от нас са убедени, че събития от миналото могат по някакъв начин да повлияят на настоящето. Това явление се нарича грешката на играча. Прост пример — хвърлянето на монета.

Ако пет поредни пъти се падне „ези", нашият мозък е абсолютно сигурен, че следващият път ще е „тура". Всъщност шансовете това да стане си остават както при предишните пъти – 50 на 50. Така работи и капанът „позитивно очакване", в него се хващат игроманите. Те си казват: „Е, вече четири пъти загубих. Няма начин сега да не се паднат моите числа, няма начин..." И следва разорението.

Струваше си

Всеки може да си припомни кога е купил нещо адски скъпо и съвършено ненужно. И вместо да отиде да върне покупката, намира оправдание, че тя „си струва". Така работи шопинговата рационализация.

Мозъкът е програмиран за утешения, когато извършите явна глупост. Вие почвате да мислите, че рисковете са били оправдани и бихте постъпили по същия начин и следващия път при сходни обстоятелства.

Не е от нашите - значи е лош

Това е нашата вродена потребност да се чувстваме част от колектива, екипа, отбора, семейството, стадото...

Разковничето е в думата окситоцин — „молекулата на любовта“. Този хормон ни помага да създаваме тесни връзки помежду си и да отблъскваме всички, които са останали извън нашия кръг. Прави ни подозрителни, внушава страх и даже високомерие към „чуждите".

Спомнете си, когато останахте без работа последния път. Не усещахте ли, че всичките ви работещи приятели и близки се отдалечиха някак си от вас? Ами когато се разведохте?

Ние надценяваме хората от нашата си група и подценяваме тези, за които всъщност нямаме никаква представа какви са. Говорим за вътрешногрупова пристрастност.

(Във втора част на „Капаните на съзнанието" ще разберете защо има толкова бременни наоколо и защо за днес пазарувате шоколад, а за утре - плодове.)