Светът в теб27 септември 2015

Едно момче престанало да ходи на училище...

Парченце от удивителната история на доброто

В едно московско училище престанал да идва на занятия един от учениците. Седмица го нямало, две... Льова нямал телефон и съучениците му по съвет на класната го посетили в дома му.

Вратата отворила майката на момчето. Лицето ѝ било тъжно.

Децата поздравили и с неудобство попитали:

— Защо Льова не идва на училище?

Майката печално отвърнала:

— Той повече няма да учи с вас. Направиха му операция. Неуспешна. Льова ослепя и не може дори да върви сам...

Децата се смълчали, погледнали се после в очите и някое от тях предложило:

— Ние ще се редуваме и ще го водим на училище.

— И ще го изпращаме до вас.

— И ще му помагаме с домашните — прекъсвайки се едно друго се разбъбрили децата.

Очите на майката се насълзили. Тя завела децата при приятелчето им. Бавно, опипвайки всичко пред себе си, с превръзка на очите в стаята влязъл Льова. Децата замлъкнали.

Чак сега наистина разбрали какво нещастие е сполетяло приятеля им. Льова едва успял да каже:

— Здравейте.

И компанията избухнала:

— Утре аз ще те изпратя до училище.

— Аз ще ти разкажа урока по алгебра.

— А аз - по история.

Льова не знаел кого да слуша и само смутено кимал. Майка му плачела.

Учениците направили график – кой кога ще взема момчето, кога ще го връща, кой по какъв предмет ще му помага, кой ще се разхожда с него. В училище момчето, което седяло до Льова, по време на час тихичко му четяло на ухото какво учителят пише на дъската. А как се радвали всички, когато го изпитвали! Неговите шестици били по-важни за децата от тези в техните бележници.

Успехът на Льова бил отличен. Това вдигнало и успеваемостта на целия клас. За да обясниш на другарчето си в беда урока, трябва ти самият да си го научил добре. И децата се стараели. Почнали дори през зимата да го водят на пързалката. Водели го и на концерти, той обичал много симфонична музика...

Льова завършил училище със златен медал и влязъл в университета. И там се намерили приятели, които да са неговите очи. Такива хора той намирал през целия си живот.

Из "На децата за вярата", Борис Ганаго

Академик Лев Семьонович Понтрягин (1908-1988) е един от великите математици на XX век с принос в алгебричната и диференциалната топология, теорията на колебанията и вариационното смятане. Загубва зрението си на 14 г.

Източник