Когато пръстът сочи към рая, глупакът гледа пръста
Крилати фрази от „Невероятната съдба на Амели Пулен”
- Обичам да се оглеждам в тъмното, за да видя лицата на хората. Както и да забелязвам малките детайли, които друг не вижда. Но не обичам, когато шофьорите не гледат пътя.
- Животът е странен. Когато си хлапе, времето се влачи бавно. Тогава, един ден, вече си на 50. А детството, това, което остава от него, се събира в малка, ръждясала кутийка.
- Изведнъж Амели се почувства в пълна хармония със самата себе си. Всичко е прекрасно в такъв момент: мекотата на светлината, лекият аромат на парфюм във въздуха, миролюбивите звуци на града. За нея животът изглеждаше толкова лесен и кристално ясен, че бе завладяна от желанието да помага на цялото човечество.
- Амели Пулен, позната като"кръстницата на отхвърлените" или "мадона на ненужните", отстъпи пред изтощението. По улиците на Париж, сломени от мъка, милиони скърбящи хора се събират за погребалното шествие, за да покажат мълчаливо тяхната голяма мъка, че са завинаги сираци. Каква странна съдба на тази млада жена, лишила се от себе си и все пак толкова чувствителна към очарованието на дребните неща от живота. Като Дон Кихот тя е предопределена да поеме тежестта на всички човешки мъки. Неравностойна битка, която поглъща живота ѝ. На 23 Амели Пулен оставя живота си да се вплете във водовъртежа на вселенската болка. И тогава тя почувства съжаление, че остави баща си да умре, без някога да е била способна да даде на този задушаващ се човек, глътката въздух, която е била способна да дава на толкова много други.
- Жена без любов е като цвете без слънце. Умира.
- Може да се пишат безсмислици, но не и да се публикуват.
- Когато пръстът сочи към рая, глупакът гледа пръста.
- 6-годишно момче избягало през нощта с велосипеда си на три колела. Било намерено на магистрала в Германия. Просто искало да отиде там, където са звездите.
- "Вярвате ли в чудеса?" - "Днес - не."?
- Вирусът на любовта - това е единствената болест, която досега не беше хващала. Никой не е застрахован.
- Животът е една безкрайна репетиция.
- Мисля, че тези, които знаят поговорки, не могат да бъдат лоши.
- Амели, момичето ми, нямаш стъклени кости като мен, можеш да се противопоставиш на живота. Ако пропуснеш тази възможност, тогава, докато времето отлита, сърцето ти ще стане толкова сухо и чупливо, като костите ми. Така че, давай за Бога.
Горделивостта е коренът на всички човешки грехове
Сергей Лазарев: Ако човек е скромен, той трябва в същото време да бъде искрен и безстрашен
Губещите се надяват. Победителите вярват.
Дан Валдшмид: Надеждата ви позволява да поемете по лесния път
Интелигентността е донякъде генетично обусловена, но това не е извинение за мързела
9 мита, в които вероятно все още вярвате
Душата се нуждае от Егото
Без него в нас няма безопасно място, където да поставим плодовете на нашия растеж, казва Каръл Пирсън
Колко несигурни сте в себе си?
Несигурността е сложна емоция, което често се крие зад привидно нормално поведение
Осъзнато дишане – всяка глътка въздух носи щастие
При издишане пък споделяте животворна енергия с другите, казва Хик Нат Хан
Позволете на ума си да допусне грижовната фигура, която ви закриля
Техника за среща с вашите духовни водачи
Красотата на една жена с годините само расте!
Изпитани във времето съвети за красота от Сам Левинсън
Ти току-що пречупи детето си. Браво!
Дан Пиърс: Татковци, време е да покажем на децата си, че ги обичаме и да го правим постоянно
За да създадете реалност, съсредоточете се отвъд резултата
Човекът не е изплел мрежата на живота – той е просто нишка в нея
Това, което ви дразни, ви контролира
Вадим Зеланд обяснява как да насочим мислите си, за да променим нашия слой на реалността
Чувствам се като чужд – и на себе си, и за света
Кризата на егото всъщност е самата искра, която често е необходима, за да запалим вътрешен огън
Когато невъзможното стане възможно
Кастанеда: Нямаш никакво време и въпреки това си заобиколен от вечността
Ба дзъ: 8 знака на съдбата
Древната даоистка карта ни води към истинската ни същност и цел
Върни се при себе си и лети свободна
Раняващите преживявания се „втелесяват“ в нас и за да отслабнем, трябва да кажем сбогом първо на тях, убедена е Мирослава Велева – Радкова