Не сме поредната тухла в стената

Водещата тема в новия брой на Списание 8 е за онлайн и домашното образование.
През март децата се оказаха затворени по неволя вкъщи и това ще остане в паметта им завинаги. Вече ви представихме позициите и притесненията на учителя от 91. Немска езикова гимназия и директора на училище СОУ „Христо Смирненски“ в гр. Брезово по повод онлайн образованието, когато всички – и деца, и учители, и родители се оказаха въвлечени в един сложен процес против своята воля.

На теория домашното образование е алтернатива, която дава множество предимства на децата. Но ние искахме да се уверим с очите си и затова потеглихме към Асеновград. Там се срещнахме с голямото семейство на Елиян и Радослава Петкови. Пред нас стоят четирима интелигентни, интересни и позитивни младежи. Прекарваме деня в разговори и сме впечатлени от сплотеното семейство. Най-важното – всички са доволни и благодарни за образованието, което получават, и не съжаляват за нищо.  

Децата на Елиян и Радослава са записани в американска програма за дистанционно образование, което им дава възможността да имат по-голям избор върху това какво точно да изучават, като, разбира се, не изключват и задължителните предмети от българската образователна система. Когато ни посрещат, семейството ни развежда из богатата градина, намираща се зад блока, в който живеят. В нея се отглеждат плодове, цветя и зеленчуци. Децата се впускат сред растенията, а баща им – Елиян, ни разказва как тук провеждат част от уроците си по биология. Има нещо блазнещо в това да учиш за живата природа, докато си заобиколен от мириса на свежа зеленина, а между уроците си открадваш по някое доматче. Това е само част от магията и свободата, които домашното образование дава на децата и техните родители.

Животът е непрекъснато учене

Опитното зайче
Теодора е най-голямата дъщеря на семейството и първото им гмуркане в света на домашното обучение. „Тогава имах големи амбиции да докажа на всички, че сме взели правилното решение, и много пришпорвах Теди – припомня си майка є. – Бързо осъзнах грешката си и днес знам, че всяко дете има свое темпо.“ Още на 4-годишна възраст Теодора се научава да чете, а докато навърши седем, вече е изчела всичките детски книги в библиотеката. „В нея бушуваше неукротима енергия и не можеше да ва. – Ако я бяхме пуснали на училище, тя щеше да бъде набедена като проблемно и хиперактивно дете, а всъщност просто имаше нужда от правилен подход.“ Така Теодора прави първите си стъпки в тениса на маса – спорт, който се превръща в голяма част от нейния живот. Всеки ден пътува до Пловдив за тренировките си, а понякога се случва да прекарва месеци на тренировъчни лагери във Варна или в Румъния. Успехите є са възнаградени - тя е приета в националния отбор на България и представя държавата ни в множество международни състезания. Заедно с това Теодора започва да тренира карате и да свири на пиано. Когато пораства, започва да посещава Пловдивския университет, където професор я подготвя за изпити по физика. Днес е студентка в престижен университет в Китай, където води дискусии с хора от цял свят.

Музиката на живота
Виктория е второто дете в семейството и подобно на сестра си също тренира усърдно тенис на маса. Когато я попитах кое в домашното обучение є допада най-много, тя ми даде два примера. Първият беше свободата да разпределя времето си. „Заради тренировките по тенис ми се налагаше да спирам обучението си за месец, но после бързо успявах да наваксам.“ Вики също е била в националния отбор и е имала възможността да участва е международни състезания. Но нейната истинска страст се оказва свиренето на пиано. Тя печели награди от различни международни конкурси като „Музиката и Земята“ в София, „Наследници на Орфей“, „Надежди, таланти и майстори“, а съвсем наскоро и „Musical Fireworks in Baden-Wuertemberg“ в Германия. Разбира се, среща и трудности по пътя си. В музикалното училище отказват да я обучават в специализираните часове, ако тя продължи основното си образование у дома. „В България на всяко решение се намират десет проблема – смее се Елиян. – Докато в чужбина образованието е възможност за развитие, а не за възпиране на хората.“
Второто нещо, което є допада в домашното обучение, е връзката с брат є и сестрите є. „Ние сме изключително близки и имаме уменията да изговаряме спокойно всички проблеми, с които се сблъскваме.“

Пътят е труден, но славен