ОбразованиеМария Русева / 14 февруари 2022

Любов Миронова: Върнете на децата приказките!

С „Пътеводител в света на приказките” от духовния свят малките ще „кацнат” в реалността и ще се формират като хармонични личности

Любов Миронова е създател на „Училище за съзнателни родители“, бизнес треньор и дългогодишен приятел на Списание 8. С огромна любов и отдаденост тя подхожда към предаването на знания на бъдещи и настоящи родители, които да възпитат децата си по значим начин.

- С какво и на кого може да е полезен пътеводителят в света на приказките?

„Пътеводител в света на приказките” има за цел да подкрепи младите родители и учители при избора им на текстове за деца, съобразно възрастовите групи. В книгата има теоретична част, в която обяснявам корените на проблеми, които внасят смут и напрежение в последните години, като дали да има илюстрации или да няма в детските книги, дали да се четат страшни приказки или да не се четат и т.н. Много внимателно разглеждам темата за въображението и вредата на екраните върху способността на детето само да изгражда образи и развитието му в посока да стане творец.

Давам указания какви са нуждите на детето и как да бъде подкрепено в тях. Например родителите да създават възпитателни истории, които са базирани на реални обекти, събития и същества от ежедневния живот на детето до шестата година. Не е нужно у нас на три годишно дете да му се поднесе история за лемури. Нека да е за врабчето, което всяка сутрин каца на прозореца му и хапва трошици. Задачата ни е от духовния свят детето да кацне в реалността. С истории в различно време или пространство, с виртуални образи от екрани не помагаме на малкото дете в тази задача. Само създаваме объркване и го затрудняваме да разграничи кое е реално и кое виртуално.

И за да не стане объркване, това не означава, че врабчето не може да „говори“ и да срещне едно джудженце (символ на дете) и един великан (символ на родител) и да станат например приятели.

- Защо е ценно родителите да имат познания по тази тема?
Защото в България години наред имаме отрицателен естествен прираст и е много важно всяко едно дете да се възпита и отгледа по най-добрия начин. Това е бъдещето на нацията. Това са бъдещите лекари, инженери, строители. На тях им трябва и въображение, и концентрация на вниманието, и възможности в свят с роботи да творят и да имат своето място на пазара на труда.
За младите родители и учители познанията от книгата „Пътеводител в света на приказките“ позволяват да се ориентират в океана от заглавия, които ги заливат. Книгата дава ясни критерии за оценка на текстове и книги спрямо нуждите на децата, дава и принципи, които да ги подкрепят да вземат решения в тази област.

- Какви са причините приказките да са толкова важни за развитието на децата до 12 годишна възраст?
Ако мога да цитирам Библията: „В началото бе словото“... Чрез думите ние създаваме реалност. Не може човек да мисли за нещо, за което няма дума. В периода до 12 годишна възраст, приказките изграждат за детето светове, които то преживява според възможностите си. През приказките то плавно, сякаш с парашут, се спуска в реалността. Чрез тях то изпълва множество думи със съдържание и нюанси.

В първия възрастов период от до 7 години, детето трябва да познае света като добър. Да няма приказки, в които има страдание на героя и тъга. В този период приказките помагат на детето да опознае света, да вижда възможности за справяне на ниво поведение с определени ситуации и най-вече посяват семена на ценности и добродетели.

Времето за класическите приказки е от 7 до 12 годишна възраст. Тогава детето развива емоционалното си тяло. Преживява и опознава различните емоции.

- Кои приказки са най-ценни за децата?

Най-ценни са народните приказки. Те са достъпна за хората версия на мита за сътворението на света. Не всички могат да разберат Ведите, но Махабхарата, като техен приказен вариант, им е достъпен. Същото е и при Старогръцки митове и легенди. Съзнанието на човек трябва да се подготви, за да ги схване. По друг начин казано, народните приказки подготвят детето да разбере мита.

Народните приказките са и мостове за слизане от духовния свят на земята, но и са подготовка за напускане на земята в дълбока старост. Те са изпълнени с духовни символи. Носят код, които душата може да прочете, въпреки ограниченията на ума.

- Какво е влиянието на приказките върху живота ни като възрастни?

Приказките ни подготвят да срещата с реалността. През тях отработваме психически механизми за справяне с различни трудни ситуации в живота, като смърт, изоставяне, бедност, болест… Така хората, на които са им четени приказки, когато изпаднат в подобна реална ситуация имат психически механизъм, да се справят с нея, да я преработят.

За съжаление, сега се наблюдава поколение майки, деца на прехода, на които детството им в много аспекти е ограбено, не са им четени достатъчно приказки и те са емоционално нестабилни, имат изискване към света да се промени, защото психиката им не се справя. Пък той светът си е какъвто си е. Тези майки често отказват да четат на децата си класически приказки, защото те самите се разстройват от тях.

Неразбирането е, че когато на малкото дете му се прочете, че козата е разрязала с ножица корема на вълка, то не си представя кръв, черва и други вътрешности на вълка. Не мисли, че вълкът няма упойка и ще го боли. То си представя изскачащите козлета и че на вълка му е зашит коремът и той не разбира за това. Когато се разказват приказките, а не се показват готови образи, детето си представя сцените да са му по мярка.

Вълкът е точно толкова страшен, колкото детето може да понесе. Добре би било тези майки да си почетат приказки на себе си. Да се наградят с тях. Да си поплачат, където им се е насъбрало и чрез приказкотерапия да работят за психическото си здраве.

Приказките са добър инструмент човек да овладее вътрешния си свят и да намира вътрешен мир и в трудни моменти. Те ни учат, че колкото и трудности да има по пътя на героя, той трябва да стане и да продължи, да има доверие, че може да се появи помощ.

Съвсем наскоро една дама ми сподели относно книгата ми, че наистина приказките ѝ помагат. Често се сещала в трудни моменти за приказката за неволята. Започвала да си казва на глас: „Неволю! Неволю!“ и намирала сили да се справи, да продължи напред.

Може спокойно да кажем, че приказките са верен приятел на човека през целия му житейски път.

Помагат му с мъдростта си, подават му ръка в трудни моменти, усмихват го и му стоплят сърцето с вярата, че доброто побеждава. Приказките са духовна храна за децата и ние е добре да им я поднасяме красива, уханна и пълна с любов.