Образование22 януари 2025

Как една учебна година може да е равна на шест

Експериментът на Бенезе разкрива една необичайна гледна точка между количеството и качеството на обучението

Снимка: Wikimedia Commons

През 1929 г. Франк Бойнтън, началник на училищата в Итака, Ню Йорк, изпраща на колегите си от образователния бранш статия за училищната реформа. „Ние непрекъснато обсъждаме какви предмети трябва да бъдат добавени към училищния график“, пише Бойнтън. „Но едно дете не може да прекарва цялото си време в учене.“ Предложил да се обсъди не какво да се добави, а какво да се премахне от списъка.

„Математика“, отговорил месец по-късно Луис Бенезе, който по това време отговарял за училищата в Манчестър (Ню Хемпшир). Според него математиката в долните класове само затъпявала учениците.

„Неведнъж съм забелязвал, че единственият резултат от ранното обучение по математика е скуката и истинското задушаване на способността на детето да разсъждава. Всички основни математически умения могат да бъдат усвоени само за една-две години, но преди това трябва да се усвои аритметиката чрез игри, примери и други дейности, които са по-малко абстрактни и по-близки до мисленето на децата.“

Защо едно десетгодишно дете трябва да знае всеки детайл на делението? Цялата аритметика може да бъде отложена до седмата година на обучение – тогава всеки нормален ученик ще навакса тази програма след няколко години.

По онова време Бенезе вече е критикуван от родители и учители, че бидейки регионален инспектор, забранил аритметика в училищната програма през първите две години и половина на обучението.

Той бил убеден, че способностите за математическо абстрактно мислене се развиват по-близо до юношеството. Преди това обучението на дете на аритметика може да стане само чрез нестандартни подходи. Назидателното преподаване на материал обезсърчава децата да работят с числа и притъпява способността им да мислят самостоятелно. Детето може да запомни правилата, но няма да се научи да разбира какво е тяхното значение. Математиката трябва да навлиза в живота на детето постепенно, не чрез тъпчене, а чрез смислена дейност.

Бенезе смятал, че на мястото на аритметиката трябва да бъде дойдат, говорене, съчиняване на разкази по картинка и рецитиране.

През есента на 1929 г. Бенезе започва да организира своя експеримент. Той избра пет паралелки (от трета до пета година на обучение), чиито учители се съгласили с идеята му. Той умишлено избрал училища, в които ходели деца от семейства в неравностойно положение: с родители емигранти без добро образование.

Ако подобен експеримент бе проведен в по-престижно училище, неминуемо щял да избухне скандал. Като компромис часовете по аритметика били отложени до шестата година, а не до седмата. Преди това децата учели математика чрез игри и практически дейности. Пресмятали дължимото ресто от игра на купувач и продавач. Или пък изчислявали в крачки разстоянието от предмет до друг, сравнавяли големината на дърветата и пр.

Предишните часове по математика се превърнали в нещо като часове на класния. Учениците споделяли впечатленията си от прочетени книги и филмите, които са гледали, обсъждали конфликти или инциденти, споделяли някои лични истории. Децата, които преди били мрачно мълчаливи и не можели да обелят две думи, сега възторжено бърборели по интересните им теми.

Резултатите станали забележими след 8 месеца. Изследователите попитали четвъртокласниците, които учели по традиционна учебна програма, какво четат сега. Реакцията им била очаквана – объркване и апатия. При волните четвъртокласници един учебен час не стигнал, за да може всеки да сподели своите мисли и впечатления.

Същинският експеримент с математиката завършва през 1936 г. Бенезе описва наблюденията си в статия от три части, публикувана в Journal of the National Education Association.

До шести клас децата от експерименталната група се представят по-зле на контролните по аритметика от учениците от контролната група, които продължават да учат по стандартната учебна програма. Но само година по-късно двете групи са с изравнени резултати. Освен това някои задачи се оказали по-лесни за волно обучаващите се.

Изводът от експеримента на Бенезе е, че първоначалните математически умения, които децата овладяват на практика, лесно се превръщат в истинско владеене на математическата логика. Децата, които не са прекарали шест години в математика, са настигнали връстниците си само за една година.

Ето каква задача дал Бенезе на децата за да пробва резултатите от своето изследване: „Разстоянието от Бостън до Портланд по вода е 120 километра. Три кораба напуснали Бостън и се отправили към Портланд едновременно. Първият стигнал до местоназначението си за 10 часа, вторият - за 12, третият - за 15 часа. След колко време и трите кораба са стигнали до Портланд?“

Това може да изглежда странно, но в 9 клас само 6 от 29 ученици се справили успешно с тази задача. А децата, обучавани по системата на Бенезе, винаги давали верен отговор дори във втори клас.

Експериментът на Бенезе показва много ясно какво не е наред с официалната училищна система.

Този кратък епизод от историята на експерименталната педагогика за пореден път ни казва как образователната система може да бъде преструктурирана така, че да отговаря на истинските способности на всяко дете.

Източник