ОбразованиеЙоана Стефанова, снимки Добрин Кашавелов / 12 септември 2020

Не сме поредната тухла в стената

И четирите деца на сем. Петкови се обучават у дома. Какъв е резултатът?

Водещата тема в новия брой на Списание 8 е за онлайн и домашното образование.
През март децата се оказаха затворени по неволя вкъщи и това ще остане в паметта им завинаги. Вече ви представихме позициите и притесненията на учителя от 91. Немска езикова гимназия и директора на училище СОУ „Христо Смирненски“ в гр. Брезово по повод онлайн образованието, когато всички – и деца, и учители, и родители се оказаха въвлечени в един сложен процес против своята воля.

Други деца обаче учат от вкъщи по волята на своите родители, които отхвърлят българската образователна система и са на мнение, че домашното образование е най-доброто, което техните деца могат да получат.

На теория домашното образование е алтернатива, която дава множество предимства на децата. Но ние искахме да се уверим с очите си и затова потеглихме към Асеновград. Там се срещнахме с голямото семейство на Елиян и Радослава Петкови. Пред нас стоят четирима интелигентни, интересни и позитивни младежи. Прекарваме деня в разговори и сме впечатлени от сплотеното семейство. Най-важното – всички са доволни и благодарни за образованието, което получават, и не съжаляват за нищо.

Децата на Елиян и Радослава са записани в американска програма за дистанционно образование, което им дава възможността да имат по-голям избор върху това какво точно да изучават, като, разбира се, не изключват и задължителните предмети от българската образователна система. Когато ни посрещат, семейството ни развежда из богатата градина, намираща се зад блока, в който живеят. В нея се отглеждат плодове, цветя и зеленчуци. Децата се впускат сред растенията, а баща им – Елиян, ни разказва как тук провеждат част от уроците си по биология. Има нещо блазнещо в това да учиш за живата природа, докато си заобиколен от мириса на свежа зеленина, а между уроците си открадваш по някое доматче. Това е само част от магията и свободата, които домашното образование дава на децата и техните родители.

Животът е непрекъснато учене

Когато задаваме въпроса защо са се спрели на този модел на образование, родителите ни отговарят много просто: от любов към децата и силна мотивация да им дадат възможно най-доброто образование.

„В днешното време на технологии човек стои на две кликвания с мишката от всеки университет, виртуална библиотека и още безброй актуални материали, които са на най-високо ниво – обяснява Елиян. – Не е ли абсурдно да караме децата да учат от учебници, написани преди много години, и то от не толкова компетентни хора?“.

Едно от най-важните места за научаване на нови уроци е именно семейната трапеза. Там се случват не само част от изпитванията, но и цялостно обсъждане на живота. „Коментираме политика, религия, взаимоотношения на хората – разказва ни Радослава. – По този начин стимулираме децата да се изграждат като личности, а не просто да повтарят запомненото.“ Други любими занимания са семейните пътувания. Елиян ни разказва как избират някоя забележителност – Побитите камъни например, четат предварително, след това наблюдават и обсъждат с децата това, което виждат пред себе си. „Наблюдаваме всичко около нас – по време на буря веднага започваме дискусия за атмосферните закономерности. – допълва Елиян. – Така децата възприемат образованието като начин на живот.“

Опитното зайче
Теодора е най-голямата дъщеря на семейството и първото им гмуркане в света на домашното обучение. „Тогава имах големи амбиции да докажа на всички, че сме взели правилното решение, и много пришпорвах Теди – припомня си майка є. – Бързо осъзнах грешката си и днес знам, че всяко дете има свое темпо.“ Още на 4-годишна възраст Теодора се научава да чете, а докато навърши седем, вече е изчела всичките детски книги в библиотеката. „В нея бушуваше неукротима енергия и не можеше да ва. – Ако я бяхме пуснали на училище, тя щеше да бъде набедена като проблемно и хиперактивно дете, а всъщност просто имаше нужда от правилен подход.“ Така Теодора прави първите си стъпки в тениса на маса – спорт, който се превръща в голяма част от нейния живот. Всеки ден пътува до Пловдив за тренировките си, а понякога се случва да прекарва месеци на тренировъчни лагери във Варна или в Румъния. Успехите є са възнаградени - тя е приета в националния отбор на България и представя държавата ни в множество международни състезания. Заедно с това Теодора започва да тренира карате и да свири на пиано. Когато пораства, започва да посещава Пловдивския университет, където професор я подготвя за изпити по физика. Днес е студентка в престижен университет в Китай, където води дискусии с хора от цял свят.

Музиката на живота
Виктория е второто дете в семейството и подобно на сестра си също тренира усърдно тенис на маса. Когато я попитах кое в домашното обучение є допада най-много, тя ми даде два примера. Първият беше свободата да разпределя времето си. „Заради тренировките по тенис ми се налагаше да спирам обучението си за месец, но после бързо успявах да наваксам.“ Вики също е била в националния отбор и е имала възможността да участва е международни състезания. Но нейната истинска страст се оказва свиренето на пиано. Тя печели награди от различни международни конкурси като „Музиката и Земята“ в София, „Наследници на Орфей“, „Надежди, таланти и майстори“, а съвсем наскоро и „Musical Fireworks in Baden-Wuertemberg“ в Германия. Разбира се, среща и трудности по пътя си. В музикалното училище отказват да я обучават в специализираните часове, ако тя продължи основното си образование у дома. „В България на всяко решение се намират десет проблема – смее се Елиян. – Докато в чужбина образованието е възможност за развитие, а не за възпиране на хората.“

Така семейството попада на образователната система на Trinity Сollege в Англия, откъдето веднага изпращат специално изготвена програма, която Вики изучава в България. А след време колежът организира комисия, пред която Виктория се явява и получава сертификат за отличие.

Второто нещо, което є допада в домашното обучение, е връзката с брат є и сестрите є. „Ние сме изключително близки и имаме уменията да изговаряме спокойно всички проблеми, с които се сблъскваме.“

Пътят е труден, но славен

И все пак пътят никога не е лесен. Теодора ни разказва колко често хората са я критикували заради начина є на образование.

„По-възрастни от мен ми обясняваха как от мен няма да стане нищо повече от необразован социопат – споделя ни тя. – Държаха ми сметка за решения, които дори не съм вземала аз.“

А през това време Теди решава домашните на децата от квартала и им подсказва на контролните. Родителите срещат трудности и когато искат да запишат децата си на състезания, организирани от МОН. Въпреки че у дома често решават задачи, давани по олимпиади, родителите искат да видят дали децата им са конкурентоспособни. „Когато организаторите бяха от Съюза на математиците, нямахме проблеми, но когато беше замесена системата – децата не бяха допускани, въпреки че са граждани на България и са записани на училище, макар и не тукашно“, обяснява ни Радослава. Имало е тежки моменти, когато майката е трябвало да се справя сама с три малки деца, всяко искащо своето си, докато таткото работи двойни смени. Въпреки всички трудности обаче ние видяхме едно сплотено семейство, в което всяко от децата е индивидуална осъзната личност с кален характер и жажда за познание.

Купете броя от тук
За абонамент тук