Здраве23 декември 2014

Ходи умно!

Ритъм терапевтът Мартин Иванов подреди система, която превръща денонощието в час ходене за намиране на трудни отговори

Книгата на Мартин Иванов „Звуци от тишината" купете с отстъпка оттук!

Ако някоя свежа сутрин се разхождате из столичния Южен парк и видите съсредоточен, крачещ ритмично господин, който ви е познат от Списание 8... сте попаднали на един наш герой, който не просто крачи из парка, а „ходи умно". Какво ще рече това? Даваме думата на Мартин Иванов – музикален и ритъм терапевт, автор на новата книга „Звуци от тишината", в която освен много от интересните му случки и размисли е представена и системата Smart Walk („Умно ходене"). С нейна помощ едночасовата разходка може да ви помогне да решите сериозен проблем, да се тонизирате, да преосмислите трудностите от деня, да намерите сили за промяна. Или, както казва Мартин, за майсторство без усилия.

За да създаде нещо оригинално, нещо истинско и работещо, независимо в каква област, човек трябва първо да го изпита върху себе си. А още преди това – да е изпаднал в достатъчно трудна, на пръв поглед нерешима ситуация, тогава откритието, идеята, системата идват, за да му се притекат на помощ, да му дадат хрумването, пътя, които след това могат да бъдат дадени и на останалите.

ЧОВЕКЪТ Е ЧОВЕК

За Мартин този момент идва, когато изглежда, че е изпълнил най-големите си мечти. „Трябваше да съм най-щастливият човек на света", спомня си той. Точно е спечелил стипендия за колежа „Бъркли", заобиколен е от водещите музиканти на нашето време, има невероятен шанс да се изяви... но въпреки всичко е в центъра на тежка депресия. Душевният дискомфорт се превръща дори във физически – непрекъснато е изморен.

Причината? Край него има много талантливи музиканти, сред тях вече не се откроява с уменията си, а иска да изпъкне като творец и изпълнител.

Всеки се е изправял пред подобни моменти. И от самия него зависи дали ще открие правилния път как да изяви най-доброто от себе си, как да е най-полезен на останалите, или ще се остави течението да го погълне. Мартин успява да се справи в трудния момент – попада му „Майсторство без усилия" на Кени Уорнър - книга, насочена към музикантите, която след време Мартин разбира, че се отнася за всички. Защото учи читателя как сам да управлява най-голямата композиция, която всички творим всеки ден, а именно – нашия живот.

Разковничето към такива проблеми често е човек да намери своя собствен ритъм в живота, разказва ни Мартин и дава за пример случка от опита си. Провеждал обучение с 30 души като част от своите ритъм събития. Упражнението било просто – трябвало всички участници, подредени в кръг, да си разменят малки перкусии, наречени на професионален език „яйца". Това трябвало да става винаги в един и същи момент, така се създавал колективният музикален ритъм на цялата група.

ПЪТИЩА ПОТАЙНИ

Но този път не се получавало. Ритъмът се нарушавал, веригата прекъсвала. Затова Мартин насочил вниманието си към проблемното място. Застанал пред човека с идеята отново да му обясни упражнението... но разбрал, че нещо не е наред. „До този момент не бях забелязал нищо особено, но щом го погледнах внимателно, се ужасих. Мъжът на средна възраст нямаше пръсти на дясната ръка, а само длан. Той не можеше да хване и да подаде яйцето."

Това, съвсем обяснимо, смутило ритъм терапевта, който се зачудил как да реагира. Не искал да обиди човека, нито пък да го изолира, а упражнението трябвало да продължи.

Решението дошло от мъжа без пръсти. Той се обърнал на 180 градуса, така, че гърбът му да сочи центъра на кръга, и сложил яйцето върху дланта на осакатената си ръка. По този начин съседът му можел да подава перкусионния инструмент върху дланта, а той с лявата си ръка да го взема и да го предава по веригата.

„Движението в цялата група беше от ляво на дясно, само при него беше на обратно. Но всичко започна да се случва в абсолютен синхрон и с финес. Аутсайдерът на групата се беше превърнал в лидер, който използваше недостатъка си, за да създаде общ солиден ритъм", спомня си Мартин.

Истината е в това, че почти винаги, за да започнеш да правиш нещо добре – особено когато става дума за някаква форма на творчество, е нужно да научиш правилата и после да ги забравиш. Да намериш собствения си ритъм, своя подход, който те окрилява (етапите от този процес Мартин подробно разказва в „Звуци от тишината"). Да се отпуснеш в музиката, писането, житейските проблеми и за теб сложните движения да станат прости, както е яденето с вилица.

И ето че стигаме до уникалната система, разработена от Мартин. В основата й стои знанието, че ритмичното ходене може да активизира работата на мозъка, да синхронизира емоционалното и прагматичното начало в него. „В такова състояние самопознанието се усилва, творческата интуиция процъфтява, идва и приток на идеи", казва Мартин. Всички знаем и важността на ритмичното дишане. Ами ако двете се обединят? Ако една разходка може да събере в себе си всичко, което е нужно за търсения „пробив", за майсторството без усилия в това, с което се занимаваме?

Мартин дълго време усеща в себе си желанието да подреди систематизиран и практичен модел на основата на ходенето. Резултатът е методът Smart Walk, който позволява за 1 час дневно да си подарите полезно и приятно прекарано време и да потърсите много отговори за себе си. Да отпуснете творческото си начало. Да намерите своя ритъм.

ПЪТНИКО СВИДЕН

„Усещах, че дълбоко в себе си знам какво трябва да представлява моделът, но за да го построя и да започна да експериментирам, беше нужно да отговоря на много важни въпроси: Каква трябва да бъде продължителността му? Какво да е темпото на ходене и дишане? Колко стъпки, вдишвания и издишвания? В каква последователност? В каква обстановка и пространство да се извършват?", спомня си той. И отговорите започнали да идват веднага след като разбрал, че всички тези въпроси са свързани с 3 основни фактора: време, пространство и движение; триединството, което характеризира ритъма.

За да създаде своя микромодел, той взема за изходна точка денонощието като една от основните форми на ритъм, повтарящи се в човешкия живот. А те около нас са толкова много, че е трудно да ги изброим – годините, сезоните, приливите и отливите, животът и смъртта... ако по много показатели те драстично се различават помежду си, има и нещо общо - всичките спазват общия модел на свиване и отпускане, напрежение и успокояване.

След като се спира на денонощието, Мартин решава да претвори основните му характеристики в рамките на един час. Той трябва да съдържа две приблизително равни половини – каквито в общ план са денят и нощта.

ПЪТЬОМ

Ето защо нашият микромодел – час, е разделен на по 30 минути ден и нощ.

За останалата част на помощ идва математиката. 24-те часа на деня трябва да бъдат логически редуцирани, така че да се запази основната им схема в претворения вариант за целите на „Умното ходене".

Нощта е ясна – за човека тя е половината от денонощието, отредена за сън и няма някакво универсално допълнително деление.

Деня обаче лесно можем да „разчленим" на три – сутрин, обед и вечер, които са приблизително равни по продължителност. Същото прави Мартин с първата половина от единия час, отреден за Smart Walk. Решава, че 9-минутна продължителност за тях е идеалният вариант, а останалите три минути се разделят на по 90 секунди преди началото и след края на „деня".

„След като разполагах с основната матрица на Smart Walk, излязох сред природата, за да експериментирам. Предстоеше ми да й влея действие и живот", разказва Мартин. Определя секундата като единица, около която ще се води ритъмът на ходене. Като оптимална избира скорост на вървене от 2 крачки за секунда, защото по-бавното е с прекалено релаксиращо темпо, а по-бързото вече се превръща в тичане и носи ненужна умора.

Така за всяка от деветте минути на „сутринта", „обеда" и „вечерта" се получават по 120 крачки в минута, или общо по 1080. Минутата и половина преди началото на „деня" е оставена за настройване към ритъма, своеобразно „събуждане" за нашия ден-разходка.

И ако темпото на ходене се запазва в трите части от модела, не същото важи за дишането. Целта му е ритъмът постепенно да се ускорява, а това да увеличава динамиката. Човек да започне да мисли по-активно. Както и в истинския ден, моделът стига до своята кулминация „вечерта", с приближаването на нощната почивка. В рамките на „деня" се постига градация - сутрините темпото на ходене е с вдишване, продължаващо 4 стъпки, или 2 секунди, и също толкова за издишване, после - на „обяд", ритъмът се учестява двойно. За вечеря - още два пъти - вдишване на всяка стъпка. Всичко това важи за първите 3 минути от всеки 9, останалите 6 са оставени на свободно дишане, така, както му идва инстинктивно на всеки.

САМОТНИЯТ БЕГАЧ

След като са отрегулирани идеите за скоростта на ходенето и дишането в микромодела, остава и последното, онова, което го прави наистина ефективен – включването на сетивата, наречено от Мартин „Фина настройка и мислене". На нея са посветени първите 3 минути от всяка част - „сутрин", „обед" и „вечер", а на мислене – другите 6, при които ходенето е свободно. Началото цели да изчистим съзнанието си и да се настроим за казуса, който искаме да решим, а самото търсене на отговора му остава за втората част.

За да се получи всичко както трябва, е нужно да отворим и сетивата си, обяснява Мартин. В „сутринта" започваме да се оглеждаме, обръщаме внимание на визуалните си възприятия за света, с „обеда" към тях се включват звуците, а във „вечерта" идва време да наблюдаваме обонянието си.

Нощта – вторият половин час от нашата „умна разходка", е с пълно „утаяване" - време за почивка и осмисляне на идеите, дошли през „деня".

„Smart Walk може да се практикува по всяко време на денонощието, но най-подходящо е рано сутрин. По този начин можем да синхронизираме микромодела с ритъма на истинските ден и нощ", разказва ритъм терапевтът.

Препоръчва ни да изберем сравнително равно място за нашата разходка, да намерим маршрут, в който забележителностите да не се повтарят. Хубаво е да тръгнете от права отсечка и да завършите на спокойно, усамотено място, където да си починете след ритмичното ходене. Не забравяйте часовника, по който можете да следите как се движите в рамките на импровизираното умалено денонощие.

Важно е преди вашата „умна разходка" да сте определили казуса, по който ще „работите", а той може да е всякакъв – от вземането на решение до побеждаването на проблем, който изглежда нерешим, или пък подготовката за важно събитие. Вариантите са безброй...

В книгата си „Звуци от тишината" Мартин ще ви разкаже и още от тънкостите на своя метод, ще ви покаже практично и нагледно всеки от етапите на Smart Walk. За да се убедите във възможностите му, а също – и че тишината е богатство. А в нея също има ритъм, който можете да търсите и намирате и сами. Ще ви се прииска да си кажете: Ходом марш!

Книгата на Мартин Иванов „Звуци от тишината" купете с отстъпка оттук!