Жената в мен

„Няма нищо по-рядко, нито по-красиво от женско същество, неоправдаващо себе си; уютно в съвършеното си несъвършенство. За мен това е истинската

същност на красотата."

Стийв Мараболи

Леко приклякам, изправям корпуса, гръбнака и врата. Представям си, че пускам корени дълбоко през камъни, кал и вода, чак до сърцето на Земята. Дишам, дишам дълбоко... и пак дишам. Дъхът ме свързва със Земята. Превръщам се в огромно, красиво, стабилно дърво, което вятърът може да брули, но не и да събори. Отварям сърцето си и дишам през него. Отварям го с доверие и спокойствие, знам, че мога да се отпусна. Това е моето магическо и реално пространство на чувства, интуиция и тайни. Колкото повече се вслушвам в чувствата и се отварям за интуицията, толкова повече красота и сила откривам.

Сърцето ми не е свито и притихнало, а отворено и страстно. Тялото ми не е незнайна Вселена, а съвършен храм, който обожавам. Утробата ми не е страховит мрак, а уютна и топла вода, в която се рея. Кръвта ми е безмилостно танцуваща енергия, разрушаваща, отхвърляща и изчистваща всичко ненужно, за да съзидава отново свободно във вечността. Аз съм себе си и споделям. Подкрепена от сестринския кръг, съм готова да споделя цялата си женска мъдрост, състрадание и блаженство и с мъжа до себе си.

Едно нещо е ясно за женската природа – тя е мистерия. Но всяка от нас, която иска да бъде щастлива, трябва да я разгадае. Да открие тайната на онова, което е. И я свързва с хиляди жени, прародителки и богини. 

В племенните общества жените инициирали този процес в сестрински кръгове. Те създавали общност на доверие, в която младата жена да изследва своята женственост; кръг на зрялост и сигурност, произтичащ от факта, че не е необходимо да дава, преди да е готова за това. Когато жената придобие знанията да се свързва с майката Земя и нейните недра, носещи плодородие, изобилие и блаженство, тя сама се отваря и дарява всичко, което носи – вдъхновение, чиста съзидателна енергия, състрадание и любов. И го споделя с мъжа. 

ИЗГУБЕНА

Дали днес не се случва обратното? Не сме ли изгубили изначалната възможност за обединение и баланс на мъжкото и женското начало? Създавайки общество на стрес и непрекъснато бързане, успех, пари и работа, жената вече е заела лидерството, няма време спокойно да създаде, да скрепи връзката със себе си и се впуска да оправя външния свят. Да мисли... Жената чувства, мъжът мисли. Как да се върнем в изконния творчески път и да създадем стабилно познание за това кои сме?

Оана Стояновичи е млада, но пробудена жена. Тя започва своя път в мистериите на женската природа като естествено продължение на кариерата си на трансформиращ коуч и треньор лийдершип. Тези американски понятия навлязоха и в България и обхващат хората, призвани да помагат на затъналите в проблеми и успехи деца на съвремието, които имат всичко – пари, успех, кариера. Но не и щастие. 

На върха на успеха си като трансформиращ коуч обаче Оана усеща, че не знае коя е тя самата, че не познава собствените си граници и допуска грешки, които я нараняват. Така поема дълъг път към изследване на своята женска природа. И ето я днес прекрасна – красива, мъдра, силна, женствена, спокойна, центрирана и лека, мистична и отворена. 

СКЕПТИЧНА

 

Започвам 4-дневното пътешествие с Оана със скептицизъм и лека ирония, но на финала се преоткривам с отприщена творческа енергия, искрен смях, в екстаз от живота, който ми предстои - да сътворявам ежесекундно.

Събрали сме се дами, начело на отдели или големи фирми, някои със семейства и деца, материално стабилни. Но нещо ни липсва – ние самите. Житейското препускане обаче спира на прага на семинара. И започва магията на сливане на физическия свят с финия. Стояновичи прави невъзможното – успява да обедини религиите, по-точно познанията за жената от различните духовни учения, и да ги пресътвори в практика. Оказва се, че различните аспекти на женската същност са свързани с богини и светици от различните религии: индуизмът ги представя в божества и енергия, китайската митология е насочена към физическото здраве, християнството се базира на прошката и любовта... Но най-силната, изначална връзка на жената още от ранните култури и цивилизации е с майката Земя - извора на плодородието. Земята ражда и предоставя плодовете си на всички. Свързването с това изобилие дава на жената стабилност и сетивно познание за сила, дълбочина в недрата на съзиданието, които тя може да претвори в материалния свят – да създаде дом, поколение, да изрази себе си през многобройните възможности на изкуството, дори в ежедневни женски умения. През материята се провежда опитност, която ни изкачва по стълбицата на себепознанието, чиято финална цел в източните философии е просветлението, а в християнството - вечният живот.

СВЕЩЕНА

Създаването на свещено пространство е част от опознаването на женската ни природа. То е във всяка от нас - в сърцето, в утробата, в съзнанието. Ако спрем за миг и се съсредоточим, дишаме дълбоко и останем в тишината на сърцето си, там ще създадем пространство като голямо езеро, в което спокойно да се реем и да се вслушваме в сигналите на Земята. Ще чуем познанието на всички жени преди нас, там властват и силите на богините - защитнички на женската същност. Това пространство е свещено, защото от него тръгват идеите, които претворяваме в действителността, там извират мечти и се свързваме с блаженството, на което сме носителки. 

Всичко в природата е заченато в оргазъм. Дори камъните носят кондензираната екстатична енергия на Земята. Важно е да възстановим тази връзка с блаженството. То ни е подарък, който даряваме на света чрез свързването с утробата на Земята и с нашата. Блаженството, което мъжът може да изживее чрез жената, няма равно. То е пряк достъп и за него до изобилието. Жената става кралица на вътрешния свят на чувства и интуиция, на недрата на майката Земя, на сексуалната живителна енергия. 

А мъжът е царят на външния свят – той води войни, бори се, ловува (вече в преносен смисъл). Блаженството може да преживее единствено чрез жената. Когато застане до пробудена жена и усети нейната земна и чувствена сила, мъжът започва да копнее да я спечели. Това го кара да надскача себе си, силата му расте, за да я покори, да е до нея, двамата да се развиват към просветление и съвършенство. 

Без да се свърже със собственото си свещено пространство обаче, жената няма как да открие или привлече подходящия мъж, защото е плаха и несигурна. Обикновено така привлича именно неправилния. 

Свещеното пространство се изразява символично чрез създаването на олтар. Това е кът с икони или символи – камъни, кристали, кандила, в който жената инициира намеренията си. Материалното свещено място е огледало на вътрешното ни, от което се осветява цялата къща. Там жената „хвърля" намеренията и мечтите, които се подпомагат от светлите същества. Пред олтара тя може да прозре кой е най-правилният път за нея, кои са стъпките. Нарича ги и ги следва.

ЧУВАЩА

В племенните общества превръщането на девойката в жена и първата менструация се свързват с големи празненства и подаръци. Преди това обаче момичето вече се е срещнало с другите жени от племето, те са предоставяли свещено слушане на младото момиче. Тези ритуали се наричат инициации или „право на преминаване" към новия етап в живота. Девойката пита, разказва, свързва се чрез различни ритуали с майката Земя, опознава своята същностна връзка с нея. Жената не се справя сама, предоставя ѝ се помощ от жените в племето и от невидимия свят.  

Свещеното слушане е пълноценно, без изисквания, съвети или напрежение. Жената, изказвайки вътрешните си борби и обърквания, развързва заплетеното кълбо, намира отговорите в своята природа и ги изказва гласно. Пробудената вече жена пък единствено слуша, но с разбиращата си подкрепа помага за осветяването на мрака. Създаването на  пространство на доверие е изключително важно за всяка жена, защото там тя разбира и разширява способностите и аспектите на женствеността: съзидателната сила на утробата, разрушителната си сила за онези модели, които вече не работят, прошката, състраданието, отвореното сърце и интуицията. 

Ин и ян са женската и мъжката енергия, които поддържат Вселената в съвършен баланс. Как да го постигнем и във вътрешния си всемир? Женската същност е част и от мъжете. Ние с лекота я изразяваме или потъваме в нея. Не бива да се притесняваме, ако усещаме силно развита мъжка енергия в себе си, на нея можем да облегнем женската си част. 

БАЛАНСИРАНА

И тук идва на помощ една практика от чи гун – ходене, което балансира ин и ян, водата и огъня. Вдишваме, вдигаме единия крак и двете ръце, издишваме и стъпваме. После другият. Ръцете се движат отпред назад, като заформят кръгове и активират цикъла на водата, първо в утробата, после в сърцето и ума. След това обратното - ръцете се движат отзад напред, активирайки цикъла на огъня.

При срещата на ин и ян водата завира и се получава пара, наричана от китайците джин – виталната сила. След любовен акт това се усеща много силно, огънят в мъжа е потушен от водата в жената и той потъва в безбрежния океан на блаженство, дори може да започне да похърква. Но жената е изпълнена с витална сила и това е момент на изключителна нежност и мощ, в който тя не бива да се сърди, че мъжът спи, а да го дари с ласките си и да му създаде чувствено спокойствие, в което да възстанови силите си, за да може пак да е царят на света, а жената умножава любовта и състраданието си. Отваря сърцето си и чува това на мъжа. 

Китайците били несравними в това да лекуват цялото тяло. Всичко е едно и болестта не се разглежда отделно. Затова се случвало, когато някой се разболее и отиде на доктор, той да му предпише... да прави любов в определена поза еди-колко си пъти. Според акупунктурната система половите органи на мъжете и жените са умалени модели на цялото тяло. Половият акт освен всичко друго е буквално вътрешен масаж. Отприщената живителна енергия, която се движи без блокажи и бариери, наричаме също и оргазъм. Той може да доведе не само до физически екстаз, но и до ментално, чувствено и дори духовно пробуждане. 

Една от легендите за създаването на света е танцът на Шива и Шакти. Шива седял в дълбока медитация в прекрасния си дворец. Хората идвали да се поклонят и оставяли дарове, но той не помръдвал. Един ден дошла най-красивата жена и колкото по-близо стигала, толкова повече се отваряла и започвала да усеща мраморните плочи, високите колони, трептението на въздуха, сърцето и тялото си. Затанцувала, отваряйки се все повече, усещайки и доверявайки се на танца си. Толкова силен и мощен, че Шива се размърдал. Двамата завихрили мощната енергия на огън и вода, а от нея тръгнало сътворението на света. 

Танцуваме, вихрим се, вием. Свещената женска енергия и творителна сила на Вселената Шакти не търпи застой. Неслучайно нейно превъплъщение е богинята на разрушението и смъртта Кали, която се плези и разбива всички застояли модели и неработещи структури, за да отприщи енергия за новото и творящото. Обикновено тя се свързва с другото си превъплъщение на Парвати, Дурга - животворящата в материята героиня с 10 ръце, възседнала разярен лъв, пазителка на жените. Медитативното свързване с тези богини и днес захранва жените със сила и мощ. 

Плезя се и разрушавам всичко, което не работи, изхлузвам се от старата си кожа и я изхвърлям във въображаемия огън, за да облека най-прекрасната си нова одежда, да намажа тялото си с благотворни мазила и да танцувам, танцувам, танцувам... Наистина усещам в себе си Шакти – съзидателната, необуздана, чувствена танцьорка на Вселената. Това трябва да прави жената, когато усети празнота или сивота. Застоят не е за нея, защото е творяща. Мъжът може да седи в пещерата, вглъбен в огъня, и да търси отговорите в аскетизъм и ще ги намери така. А жената хвърля старите дрехи, облича най-красивите цветове от майката Земя, свързва се с ароматите и звуците ѝ, пуска интуицията, танцува и твори. Чувства. Доверете се на това.

ПРОСВЕТЛЕНА

В източната традиция Куан Ин е символ на състраданието и закрилата. Можела е да се превърне в Буда, но поради безкрайното си състрадание предпочела да остане в човешки образ, докато всички станат просветени. Името ѝ означава „онази, която чува молитвите". Тя е символ на божествената женственост в будистката религия. 

Медитирам заедно с Куан Ин. Каня я да ме дари с любовта си и състраданието. Затварям очи. Дишам дълбоко, отварям сърцето си и пускам топлата ѝ мощ да се всели. Доверявам се на усещането, сълзи се стичат по лицето ми, милвам света заради цялата болка. Благодаря ѝ за дълбините на любовта, в които ме въвежда.

ПРОЩАВАЩА

Упражнението за свързване с биологичната майка за мен беше най-силно. Моята е починала, когато съм била мъничка. Сядаме по двойки, едната е свидетел – слуша свещено. Заставам пред нея и си представям, че е моята майка. Първо ѝ благодаря на глас. После ѝ прощавам онези неща, за които я обвинявам, накрая се откъсвам и оставям нещата и страховете, които съм наследила или тя е възпитала в мен. Колко освобождаващо упражнение.

Продължихме с молитва на опрощение в присъствието (или с енергията) на св. Дева Мария – като че цялото ми тяло плачеше, за да се изчисти от напразни или не обвинения, които нямат рационално решение и единственото им освобождение е прошката. Благословение свише. Колкото и да се опитваме да простим с ума, има неща, които не можем. Но когато отворим сърце и се помолим, се случва Божията благодат.

През курса учим оздравителни техники за дишане с яйчниците, утробата, бъбреците, прочистване на женските и мъжките меридиани, задвижване на енергията по микрокосмическата орбита. Прекрасни неща, интересни и полезни, но за тях е необходим учител, тъй като може да има силни реакции в организма. Практиките имат смисъл, когато се правят редовно. 

Четирите дни са към края си. 20 непознати жени сме се превърнали в пробудени и творящи сестри. Дишам дълбоко, пускам се по лъч светлина надолу, надолу до сърцето на Земята... Доверявам се на усещането за изобилие, блаженство, чувственост и съвършенство. Разгръщам го с всеки изминал ден. Това съм аз. Танцувам. Красива съм. Творя.

Курс пътешествие ще има отново 

през юни в йога студио „Дивали".