Орелът на Аспарух e от Персия?

В броя от юни д-р Славян Стоилов разказа за шокиращите резултати от ДНК анализа на материала, събран от експедицията „Българи - прародина" в Афганистан, Таджикистан и Узбекистан. Изследванията разкриват, че славянското в кръвта ни е под 20%, че нямаме гени на азиатци и тюрки, че сме индоевропейци... Този път 6-имата специалисти от различни области, водени от литературоведа Алиреза Пурмохаммад, събират доказателства, че българите са част от персийското семейство на територията на днешен Иран. И намират. Откриват няколко безспорни прототипа на орела от погребението на Аспарух, десетки сходни мелодии, килими, ритуални предмети, обичаи и лица. Ритуалният лов на лъв от Мадарския конник пък се оказва обичайна практика за персийските владетели.

 

 

Повечето ирански сведения за българите са ни познати от персийските пътешественици и хронисти през средните векове. Срещата ни с професор Карачанлу, специалист по историческа география, с над 370 публикации и 20 книги, се превръща в урок по българска история. Предугадил нашите въпроси, професорът ни предава ръкописа на своите изследвания на персийските извори за българите. Фактите, с които борави проф. Карачанлу, са потресаващи. Научаваме изключителни подробности за черните българи, за българите на Кавказ и за нашите преки прадеди около Дунава, наричани от тогавашните хронисти „борджани". Оказва се, че волжките българи са на четвъртото разклонение от пътя на коприната. Той е наречен „коженият" именно в тяхна чест. Каучин-е-болгхори, камчи-е-болгхори са някои от кожените изделия, с които са се славели нашите деди. Срещата ни се състои в Националната библиотека на Иран, в кабинета на Алиакбар Ашари, съветник по културата на президента на ислямската република. Правим си за спомен фотография, получаваме безценния ръкопис и уверенията на иранската страна за началото на сериозно научно сътрудничество.
Особен интерес представлява персийската средновековна картография, указваща мястото на българските държави в тогавашния цивилизован свят. По време на съставянето на тези карти персийската картография се е считала за най-точната. Във всеки европейски двор е имало поне един четящ и разбиращ този език; подобни карти са били използвани при кръстоносните походи, техните преводи и копия са всъщност началото на европейската картография. Домакините от няколко библиотеки любезно ни показват неизвестни за нас образци. Посочват ниняколкото Българии. Дунавска, Кавказка и Волжка България за персийските хронисти са три отделни държави

 

 

Местата им са ясно обозначени, а хрониките и записките на пътешествениците ни дават други категорични маркери за миналото на народа ни. Архитектурата на българите, създали няколко държави в Евразия, се отличава с един неоспорим елемент. Каменните блокове се обработват прецизно във вид на квадри и се полагат перфектно без спойка един върху друг. Изследваните обекти у нас и в земите на Персия показват определено сходство, което вероятно българите са пренесли и съхранили при преселенията си към Европа.
Експедицията ни открива планински села в провинциите Гилан и Южен Азербайджан с къщи, досущ като нашите.

 

 

В лингвистичен план също се множат доказателствата за принадлежността на езика ни към иранското семейство. Част от имената и названията на древните българи имат свой превод на персийски. Предстои анализ на персийските думи в съвременния български, които досега грижливо събирахме. На срещата ни с д-р Оранг Изади, преподавател във факултета по литература в Техеранския университет, проверяваме находките дума по дума. След дългия ни разговор се разбираме да му изпратим всички думи с доказан прабългарски произход. Ако по-голямата част се окажат ирански, то това би свързало българите именно с този езиков ареал.

 

 

Обръщаме особено внимание на персийските ритони. Тези ритуални съдове се появяват в началото на неолита. Приликата им с тракийските е поразителна. И това не е случайно, защото Тракия повече от век е персийска провинция по време на Ахеменидски Иран (VI-IV в. пр.Хр.). Изглежда, че на тракийските царе е допаднала функцията на този разкошен съд. Може смело да се твърди, че учениците надминават своите учители.

 

 

Откриваме и няколко безспорни прототипа на сребърния орел от погребението на Аспарух Изглежда, трябва да се ревизира предположението, че това е римски армейски символ, подарен на създателя на Дунавска България от константинополския двор. Причините са няколко. Ако Константинопол му праща такива дарове, защо провежда срещу него наказателна експедиция, достигайки чак до Онгъла, на повече от 800 километра от метрополията? Ако дарът е действително от Византия, какво прави в гробницата? Там би трябвало да лежат само предмети, изконно присъщи на българите; техни символи, натоварени с дълбок сакрален смисъл.

 

 

Освен това персийските орли се отличават от по-късния си събрат само по „зороастрийски разперените крила" и по материала, от който са изработени. Приликата е безспорна. Остава да разберем какво съдържание е вложено в тях. Ако и то съвпада, то произходът може да се счита за изведен.
Оскъдните сведения все още ни лишават от възможността за стройно научно становище относно религията на българите. Спряганият за техен върховен бог Тангра е споменат само в един документ като нещо, на което е направено възлияние. Слънцето, Луната, планетите и звездите, Земята, водата и въздухът са най-често срещаните сакрално натоварени обекти. Имаме доказателства за ритуали и предмети свързани с митраизма, тангризма, зороастризма и в по-редки случаи християнството и будизма. Без будизма, всички други култове и религии възникват и в определен период са доминиращи в персийската държава.
Обръщаме особено внимание на огромния антропологически материал, открит в земите на древна Персия. Заснемаме десетки погребения, както и черепи, които да сравним с нашите находки. Първият поглед показва, че това са били европеиди, хора от иранския антропологически тип. Лицата в Иран говорят за биологична пъстрота поради множеството преселения на тази територия. Но все още съществуват етнически групи, произлизащи от голямото арийско семейство. Те се забелязват лесно и нашите обективи фиксират лице след лице, сходни на днешните жители на България Игровата, песенната, танцовата и театрално-мистериалната култура на българите е следващата „система от уравнения" с много неизвестни. Като твърда почва могат да се смятат неравноделните размери и някои от типично балканските музикални инструменти. Произходът им от индоиранската културна общност е вън от съмнение. Закупените дискове и записаната на терен музика показват прилики и доста разлики. Най-близки и почти идентични с българските са мелодиите и песните от Прикаспието. Вече успяхме да отделим повече от 10 изпълнения на свирка, гайда и тамбура, които напълно отговарят на нашата фолклорна традиция.

 

 

Обръщаме внимание и на килимите от Прикаспието.

 

Над 50% напълно съвпадат с българските като орнаментика, символика и дори цветове Малко се знае за инструментите, диагностиката и лечебните практики в традиционната българска медицина. За да научим повече за нея и да я сравним с персийската, ще започнем с прочит на „Авеста". Ще продължим с изследването на сакската и традиционната памирска медицина, както и с обемния опит и литература по време на Персийското средновековие, където доминираща е Източната школа, ръководена от Абу Али ибн Сина - Авицена.
Срещата ни в Университета за традиционна медицина с декана проф. д-р Шамс Ардекани продължава повече от два часа. Получаваме няколко фундаментални труда по персийска медицина и пояснения по древната система за лечение.
Изключително богати на паралели са образците на приложното изкуство и парадното въоръжение на българи и перси. Повече от 90% от погребалния инвентар на българските ханове и велможи е от сасанидски произход Дори и по-късните собствено български предмети използват сходна символика и традиции в обработването на материалите. Търсените от нас основни символи, съвпадащи по смисъл и стилово отношение, са: ашури - ангелоподобни крилати същества, закрилници, лъвове – пазители на монарха, сърна или елен – прародител, символ на рода и обект на ритуален лов, чаша, най-вероятно пълна с хаома или сома (напитка с медицинско и ритуално религиозно приложение, съдържаща ферменти и наркотични вещества), трилистно растение - най-вероятно суровина за сома, и др. Ритуалният царски лов на лъв е типично персийски сюжет. Открит като най-стар при шумери и ашури (асирийци), той достига чрез траки и българи до Балканите. Вероятно днес няма сериозен учен, който да твърди, че Мадарският конник е тракийски. Отсъствието на стремена, конска сбруя с орнаменти и седло го преместват поне 5 века по-късно от предполагаемото „златно тракийско време". Тези атрибути биха могли да дойдат само от българите Заснетите от експедицията образци най-вече от Сасанидски Иран дават основание за паралели между тези изображения.
Продължаваме към Южен Иран (към момента на затваряне на броя - бел.ред.). Предстоят ни древните столици Тахт-е-Джамшид (Персеполис), Пасаргада, Шуш (Суза) и Хегматане (Екбатана).
Очакваме срещи с десетки хора – с наши колеги, с официални лица, с обикновените граждани. Някога безсмъртният поет Саади създаде шедьовъра си „Голестан". Така може да бъде наречен и Иран – Розова градина. За нас някои от тези цветове ухаят толкова познато...

 

Интердисциплинарната пилотна научна експедиция "БЪЛГАРИ – ПРАРОДИНА" се провежда под патронажа на Министерството на външните работи на Република България, Българската академия на науките, Софийския университет "Св. Климент Охридски", НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов" с продуценството на ТАНГРА ТанНакРа Общобългарска фондация.

 

Трети етап – „Ариана" се провежда със съдействието на Посолството на Ислямска република Иран в България и Посолството на Република България в Иран. Състав на експедицията: Доц. д-р Александър Илиев - НАТФИЗ - антрополог и ръководител на експедицията. Петко Колев - Председател на Общобългарска фондация "Тангра" - логистика и координация на експедицията.

 

Доц. д-р Иво Панов - СУ "Св.Климент Охридски" - иранист, литературовед и обществовед.
Доц. д-р Ружа Нейкова - БАН - етнолог, музиколог.
Д-р Славян Стоилов - лекар - ДНК, традиционна медицина.
Иво Леонкев - НАТФИЗ - оператор, театрални мистерии и обреди.
Алиреза Пурмохаммад - Център за разпространението на персийския език – литературовед.