Наука7 юли 2016

Къде са тленните останки на войводата?

От свидетелствата на съвременници личи, че има доста неясноти за това какво се е случило с тялото на Хаджи Димитър

Под паметника на Хаджи Димитър на Бузлуджа, там е гробът му - ще каже всеки, който добросъвестно е чел учебниците по история. Има обаче и други мнения. Според изследователите и поддръжниците на т.нар. Къдрафилска хипотеза за смъртта на Хаджи Димитър (виж бр. 7/2016 г. на Списание 8) данните, които са събрали, са достатъчни, за да се приеме, че останките, погребани над Свежен, са сигурно идентифицирани и признати като неговите. Според тях това е станало поне 8 пъти:

От тези, които са го носили ранен на носилка и се обръщали към него с „Хаджи" и „Войводо";
От църквата в лицето на Гервасий (съратник на Левски, станал викарий на Пловдивската митрополия, а по-късно и Сливенски митрополит), който при опяването на костите в Аджар освен всичко друго прилага и канона за мъченичеството, което не се прави случайно и за неизвестен човек;
С пълномощното, което Сливен дава на майка му хаджи Марина да прибере „тялото Хаджидимитрово в едно с всичко това както са е намерило най-първо".
От майката на Хаджи Димитър хаджи Марина, която според свидетели при получаването на костите от гроба над Свежен възкликва „Туй е син ми Димитър" и се разплаква. Била го познала по липсващ зъб, изкъртен в хлапашко сбиване.
С полагането на костите в клуцохорския храм и извършването на опело, което не се прави за безименен и неидентифициран човек;
С протокола на сливенския епархийски духовен съвет, че отпуска пари за поддръжката на гроба му. В протокол номер 311 от 4 ноември 1920 г. на сливенския Епархийски духовен съвет е отразено решение на настоятелството от църковната каса да се отпуснат 1000 лева „за подновяване гроба на Хаджи Димитър войводата".
С поставянето на паметник на гроба в двора на църквата, чийто надпис по спомени гласял: „Тук почива Хаджи Димитър, починал в Аджар 1868 г." Така го видял през 1953 г. изследователят на Хаджи Димитър Атанас Хр. Генчев.
С експонирането на костите поне за кратко (1949 г.) за поклонение от децата, които пред тях са получавали сините си връзки на чавдарчета.

От своя страна екипът на Сливенския исторически музей, който твърдо се придържа към т.нар. академична хипотеза (че войводата е загинал в сражението на Бузлуджа на 18 юли 1868 г.), излагат своите аргументи за идентификация, според които това не може да са костите на Хаджи Димитър. Ето ги отново обобщени накратко (повече в юлския брой на Списание 8):

От Сливенския музей обясниха на екипа на Списание 8, че е имало идея да бъдат поставени в костницата на паметника му, построен през 1935 г. В тази връзка от Сливенската община е поискано становището на БАН. През 1935 г. отделението „Военни музеи, паметници и гробове" при Министерството на войната се заема да изясни ситуацията. Създадена е комисия начело с академик Никола Начов. Тя заключава, че няма достатъчно обективни данни, които да говорят, че това може да са тленните останки на Хаджи Димитър. Затова те не са поставени в паметника.

През 1954 г. във връзка с изграждането на къща музей „Хаджи Димитър" възниква въпросът за преместването на костите от двора на църквата в малък парк при родната му къща. Тогава Сливенската община пак иска становище от Института за българска история при БАН. Изготвянето му е възложено на нещатния сътрудник полк. Иван Стойчев, бивш началник на отделение „Военни музеи, паметници и гробове" при Министерството на войната. След щателно проучване той достига до извода, че костите не може да са на Хаджи Димитър, но може да са на неизвестен поборник от четата му. Заключението му е: „В момента като сигурно остава, че при в. Къдрафил през лятото на 1868 г. е починал неизвестен поборник от четата на Хаджи Димитър; (...) Гробът може да се премести и обозначи като такъв на неизвестен четник от Хаджидимитровата чета." През 1970 г. във връзка с цялостно преустройство на къщата музей „Хаджи Димитър" и възстановяването на съборените сгради костите са предадени в регионалния исторически музей в Сливен.

В неговото хранилище ги завари и екипът ни. Списание 8 инициира и организира антропологична експертиза на костите, които се съхраняват във фонда на Сливенския исторически музей. Понеже директорът на музея Николай Сираков постави изричното условие, че няма да допусне до костите никой друг освен антрополога проф. дмн Йордан Йорданов, член-кореспондент на БАН, поканихме точно него и го заведохме в музея. (Още за антропологичната експертиза - на страниците на списанието, брой 7/2016 г.)