илюстрация Атанас Атанасов
Народите без писменост са обречени всичко, което ще се знае за тях след векове, да достига чрез перото на чужденци. И дори това не е сигурно. Те биват увековечавани само ако успеят да привлекат вниманието на съседите или враговете си, така че техните летописци и хроникьори да ги включат в творенията си.
Примерите за народи, чиито имена само сме чували, защото не е имало кой да ни разкаже за тях, са десетки. Ние знаем немалко за предците си от Дунавска България, тъй като те са установили своята държавност до важен политически център като Византия. Благодарение на ромейските летописци (не съвсем безпристрастни) до нас достигат факти и събития от ранната история на нашите предци.
Втората средновековна България - на Средна Волга, е „открита" за историята чак през Х в. с помощта на първите арабски и персийски пътешественици, посетили онези места и споделили в пътеписните си бележки впечатления от видяното. За арабите Волжка България е врата към света на Северна и Западна Европа, на нейна територия се срещат представители на различни страни и култури от цяла Евразия.
Много любопитни факти, разказани ни от арабите можете да намерите в Майския брой на Списание 8.