България е сред най-засегнатите от глобалното затопляне

Средногодишните температури у нас може да се повишат с до 7 градуса. Страната ни все по-често ще страда от екстремни климатични явления – суши, бури, наводнения. Най-засегнато от затоплянето е земеделието, горите също страдат,  има риск за биоразнообразието. Това са малка част от тревожните констатации, които направиха експерти на дискусия за промените в климата, организирана от Списание 8 в галерия „Кредо бонум" вчера.

В обсъждането, ръководено от главния редактор на Списание 8 Ганета Сагова,  участваха Георги Стефанов - експерт по промените в климата в Световния фонд за дивата природа (WWF), Тихомир Денев – климатолог от Националния институт по метеорология и хидрология към БАН, Антоанета Йотова от „Коалиция за климата", дългогодишен изследовател на политиките за реагиране на промени в климата, много граждани. Климатичните промени засягат в негативен план всеки от нас, дори тези, които не ги забелязват или ги омаловажават, е общото становище на експертите.



ФАКТИТЕ
По света...: Климатичните промени са научно доказан факт на основата на над 12 хиляди проучвания навсякъде по света в различни екосистеми. Те се изразяват в покачването на средните глобални температури заради повишаване на количеството парникови газове, увеличаване на екстремните явления, топенето на ледниците, повишаването на нивото на световния океан, загубата на биоразнообразие.

Затоплянето на Земята е недвусмислено констатирано на всички континенти и е трайна тенденция от 80-те години насам. От началото на индустриалната ера до 2011 г. количеството въглероден диоксид в атмосферата се е увеличило с 40%. Това не се е случвало от 800 000 години. За първи път в историята на човечеството през миналата 2013-а година концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата на Земята e надхвърлила равнището от 400 части на милион. 15-те най-горещи години за последните 150 г. са регистрирани през последните 2 десетилетия. За 40 г. средната температура на Земята се е повишила с 1 градус, а нивото на световния океан – с 10 сантиметра.

Прогнозите на учените са, че до края на столетието средната температура на планетата може да се покачи с до 6 градуса, а водното равнище – с до 10 метра. Климатичните бедствия са се увеличили с 60% след 1987 г. Тайфуните, ураганите, цунами, наводненията, засушаването зачестяват по цял свят. Главната причина за климатичните промени е човешката дейност. Най-голям дял се пада на производството на електричество, при което се отделят топлина и газове. Друга главна причина е масовото изсичане на гори. Земеделието и транспортът имат равен дял в замърсяването с парникови газове, за него допринасят и сметищата.


Общини, в които метеорологични станции на НИМХ са регистрирали максимална температура на въздуха над 40 градуса. Графиките са от презентацията на Тихомир Денев.

...И у нас:  От 80-те години насам тенденцията към покачване на температурите на въздуха е ясно изразена и у нас. 18 от най-горещите години в България са регистрирани след 1989 г. Т.нар. горещи вълни  с температури от 32 до 38 градуса стават все по-чести. Същевременно за последните 10 г. валежите в равнините са намалели с 30-40%. Според най-песимистичния сценарий на нашите учени речният отток може да спадне в същата степен. При липсата на достатъчно подхранване на реките ще бъдем изправени пред криза в напояването и воден режим. Земеделието ще е в сериозен риск.

Най-засегнати от засушаването са териториите на север от Стара планина, които бавно започват да опустиняват, докато климатът южно от нея става все по-средиземноморски. През последните години в България се наблюдават все по-дълги периоди на засушаване, следвани от бури и тежки наводнения с разрушения и жертви. Пример за това са валежите, паднали в средата на април на няколко места у нас, със стойности до над 60 литра за 24 часа, което надвишава количеството за месец. Зачестяват и горските пожари, на които България е много податлива.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА
Страната ни попада в най-рисковата зона - на държавите, най-силно засегнати от промените на климата. В близко бъдеще от климатичните промени ще се повлияят негативно първо земеделието и горите в низините, ще се увеличат екстремните климатични явления, ще има нови болести. Експертите отчитат, че строежът на нови ски курорти е абсолютно необоснован с оглед климатичните промени у нас, защото ще пада все по-малко сняг и ще се задържа все по-кратно. Ако голям инвеститор иска да строи ски курорт, значи пере пари, бяха категорични те.

В световен мащаб от климатичните промени най-засегнати са екосистемите и биоразнообразието – 2/3 от флората и фауната са в риск от изчезване. 160 милиона души в момента са климатични емигранти заради недостига на вода и ресурси за изхранване. Ако не се вземат мерки, броят им може да достигне 2,2 милиарда в следващите десетилетия. Същевременно екстремните метеорологични явления ще стават все по-чести.


Аномалии на температурата на въздуха в България спрямо периода 1961-1990 г. 

ПОЛИТИКИТЕ
Според експертите, за да имаме шанс да спасим планетата си, до 2050 г. въглеродните емисии трябва да намалеят с 80%. Един от главните начини е при производството на ток да се повиши драстично делът на възобновяемите енергийни източници и да се вземат спешни мерки за енергийна ефективност. Можем да овладеем проблема с климатичните промени, ако държавите отделят между 1 и 3% от брутния си вътрешен продукт. Ако не го направят сега, след 50 години ще трябва да отделят 20% от БВП за същата цел.

В момента Индия, Китай и САЩ инвестират най-много, а Европейският съюз забавя ръста на инвестициите. САЩ, Европа, Китай и Индия са най-големите източници на въглероден диоксид. България е в клуба на богатите страни и като такава също има немалък дял в замърсяването на атмосферата.

Промените в климата влияят във всекидневието на всеки от нас. Като граждани трябва да настояваме за отговори от институциите на всички нива – не само от централната власт, но и от местната. Например защо е допуснато отточните шахти да са запушени, та улиците да се наводняват при обилен дъжд, какъвто ще се случва все по-често. И защо държавата не е подготвена за екстремни валежи, след като има горчив опит с наводнението в с. Бисер.