Стефан Цанев е роден на 07.08.1936 г. в с. Червена вода, Русенска област. Завършва журналистика в Софийския университет и драматургия в Московския киноинститут. Работил е като кореспондент, редактор в Студия за игрални филми, драматург в няколко театъра. Автор е на стихосбирките: "Часове" , "Композиции", "Аз питам" , "Реквием" , "Лирика" , "Небесни премеждия" и други. Негови са пиесите "Процесът против богомилите", "Последната нощ на Сократ" , "Тайната вечеря на Дякона Левски" . "Внимавайте с вятърните мелници", "Мравки и богове" и "Пир по време на демокрация" са сред ярките публицистични заглавия в най-новото ни време.
Честит рожден ден на неостаряващия поет и любим автор на три поколения Стефан Цанев! Здраве, любов и вдъхновение му желае екипът на Списание 8.
Душата ми плаче за сняг,
за бяло, за чисто душата ми плаче.
Видях много земи, много свят,
видях герои, видях палачи…
Душата ми плаче за сняг.
Доста живях, колко остава?
Чака ме моя бряг:
ругатни или слава – нямам представа…
Душата ми плаче за сняг –
чиста следа в снега да оставя.
---
Ние може да имаме много жени,
но една ще бъде от начало
до края ни:
тази, която не ще ни вини,
когато от чужда любов сме замаяни.
Ние може да имаме много жени,
но една ще бди над живота ни:
Тази, която ще каже: - Стани! –
ако клекнем, когато се целят в челото ни.
Ние може да имаме много жени,
но една ще ни обича
истински:
тази, която ще ни измени,
щом превърнем в пари мечтите си.
---
ВЕЗНИ
Тази вечер ще си легнеш рано,
но до късно няма да заспиш.
Дълго ще разчиташ по тавана
туй, което трябва да решиш.
Ще се ровиш в спомени и дати,
ще възкръсваш трепети и дни
и ще трупаш мълком във блюдата
на сърдечните везни:
радостта - и първото страдание,
верността - и нейните въжа,
ласките - и първата досада,
клетвите - и първата лъжа.
Ще претегляш, ще сравняваш скритом
устните ми с нечия уста,
нечии очи - с очите ми,
силата - със нежността...
После ще объркаш всичко и наслуки
ще запълваш слепите блюда:
ще поставиш любовта при скуката,
навика - при любовта...
Страшно ще ти е да се събудиш -
по-добре е да не спиш:
да си идеш - ще ти бъде трудно,
да се върнеш - ще се унижиш.
Едноименната песен на група "Нестинари" по стихотворението на Ст. Цанев "Носете си новите дрехи, момчета" . 1973 г.