Светът в теб26 ноември 2018

Прочетете част от книгата на Харви Мартин „Тайните учения на спиритистите”

Тя представя дръзко пътуване в един свят, твърде дълго пренебрегван от традиционната медицина

Това е част от книгата на Харви Мартин „Тайните учения на спиритистите". Тя е първото изчерпателно обяснение за произхода и историята на духовното лечение във Филипините.
Скоро очаквайте и нова част от тази книга, която според Д-р Лари Доси (главен редактор на списание „Алтернативни терапии в здравеопазването и медицината”) е „изследване на мистериите на изцелението. Тя е дръзко пътуване в един свят, твърде дълго пренебрегван от традиционната медицина. Тази книга трябва да се приема сериозно от всички, които се интересуват от връзките между духовността и изцелението."

ГЛАВА ПЪРВА

ЧУДЕСА НА ГОЛЕМИЯ ОСТРОВ

В края на 60-те години на ХХ в. членовете на така наречената „хипи” контракултура започнали да пристигат в Хавай в търсене на идеалното място, където да създадат спокоен начин на живот в хармония с природата. Благословен с мек тропичен климат, който е близо до съвършенството, Хавай предлагал оптималната среда за изследване на човешкия потенциал, необременяван от суровата реалност на студените зими и горещите лета. До началото на 70-те години на ХХ в. контракултурата превърнала Хавай в един от най-успешните центрове за алтернативен начин на живот в Съединените щати.

Хавайските острови са едно наистина превъзходно място. Идеалното време, тучната зеленина и мощта на океана се съчетават, за да направят магия, която никой здравомислещ човек не би искал да развали. В мултикултурната среда на Хавайските острови е нещо обичайно да бъдете под въздействието на екзотиката. Въпреки че островите са част от Съединените щати, американците, които живеят в Хавай известно време, опознават и възприемат понятия и културни норми, които са много различни от тези, които са оставили в традиционната Америка. Идеализмът процъфтява сред спокойната атмосфера на пасатите и яркото слънце в Хавай.

Масовото преселение в Хавай започнало със сърфистите от Калифорния, които, естествено, търсели „идеалната вълна”. Но същинското преселение в Хавай на контракултурата започнало след като суперзвездата на рока Джими Хендрикс организирал поредица от прочути концерти, познати като концертите „Рейнбоу Бридж”. Първият се състоял в кратера Даймънд Хед на остров Оаху. Вторият концерт бил в общината на селската област Улупалакуа, на красивия остров Мауи. Концертите били заснети и така бил създаден филмът „Рейнбоу Бридж”. Когато бил пуснат по екраните, картините от една сюрреалистична нова култура, зародила се в хавайския рай, били видени в кината в цялата страна. Хендрикс кръстил Хавай „Земята на новото изгряващо слънце” в едноименна песен.

Членовете на зараждащата се „хипи” контракултура, които се преместили в Хавай, открили, че традиционната хавайска култура съдържа много елементи, които отразяват техните копнежи. Духът на Алоха акцентирал върху безкористния идеал за съвместна работа и споделяне на плодородното изобилие на природата. Понятието Охана… голямото семейство, в което всички се възприемат като легитимни и обичани членове на човешкия род… се съчетавало добре с племенните инстинкти на холистичната общност.

Традицията Алоха Аина, според която земята се възприема като свещена и е обект на искрена любов, удовлетворявала загрижеността за околната среда на холистичната общност. Почитането на природата и желанието за опазване на природната красота на островите осигурили допирни точки за едно разнородно население. Онези от нас, които отхвърлили принципите на съвременната американска култура, считайки ги за деструктивни за природата и човешкото достойнство, сега решили да създадат нова култура: култура, поддържана с органично отглеждана храна без пестициди, захранвана от енергия, произвеждана от слънцето, и поддържана в добро здраве от система за здравеопазване, която включвала най-доброто от холистичното лечение от целия свят. Ние продължихме напред с абсолютното убеждение, че всичко е възможно. С дълбока вяра в нашия замисъл за един наистина прекрасен нов свят, ние приехме Хавайските острови като съюз, благословен от Бога.

Количеството слънчева светлина, което пада в щата Хавай, правеше възможно построяването на нов тип жилища, захранвани изцяло с произвеждано от слънцето електричество и с вода, подгрявана от слънцето. Природните енергийни източници включваха и постоянните пасати… идеални за вятърна енергия. Тъй като разполагахме с поръчани по пощата източници като списание Whole Earth Catalog, както и с местната мъдрост на Mother Earth News, ние успяхме да трансформираме жизнената си среда… и живота си. Въпреки че НАСА изобрети слънчевите фотоклетки, за да захранва космическите кораби, холистичната общност доброволно започна да приспособява приложението на фотоволтаичните технологии от сателитите към домовете.

Беше истинско вдъхновение да разберем, че за пръв път в историята разполагаме с технологията да си осигурим любимите си земни блага, без това да се отрази неблагоприятно на околната среда.

По ирония на съдбата нашето откритие на фотоволтаиците и водата, подгрявана от слънцето, съвпадна с петролната криза на ОПЕК. За наша радост администрацията на Картър постанови остров Хавай (Големият остров) да стане енергийно независим до 1990 г. и предложи да плати 50 % от разходите за инсталиране на жилищни слънчеви системи за подгряване на водата и на електрически системи под формата на данъчен кредит за слънчева енергия. До 1978 г. аз живеех независимо от енергопреносната мрежа, в една изцяло захранвана от слънцето ферма на остров Хавай, където бях купил осем акра земя.

Всеки ден до 2 часа следобед моята акумулаторна батерия беше напълно заредена с електричеството, генерирано от хавайското слънце. Моята фотоволтаична система всеки ден произвеждаше достатъчно електричество, за да задоволи енергийните ми изисквания за една седмица. Бях изумен колко е лесно да се живее „извън системата” в Хавай, а по силата на логиката, и навсякъде в тропичните или субтропичните региони на света. Соларната електрическа система, която инсталирах, беше напълно автоматична, без подвижни части, и единствената поддръжка беше напълването на батериите с вода на всеки три седмици. Ние възприемахме свободата, която ни даваха соларните технологии, като окончателния разцвет на едно децентрализирано общество, в което авангардните технологии ни позволяваха да бъдем напълно независими. Още по-важен беше фактът, че слънчевата енергия беше безвредна за околната среда. За съжаление комуналните служби възприемаха нашата енергийна независимост като изгубени приходи. След избора на Роналд Рейгън за президент, Министерството на енергетиката преустанови разработването на соларни технологии, прекрати данъчния кредит и вместо това съсредоточи усилията си върху ядрените изследвания.

За щастие ние извършихме прехода към соларна независимост преди големите пари да започнат да саботират устойчивото бъдеще. След като постигнахме енергийна независимост, ние насочихме вниманието си към разработване на земеделски методи без химикали и пестициди. С удивление установихме, че едно толкова красиво място като Хавай има най-токсичните земеделски практики с интензивна употреба на химикали в света. Количеството изкуствени торове, пестициди и хербициди, използвани при отглеждането на захарна тръстика, ананаси, папая и цветя, граничеше с геноцид на земеделските работници и хората, които живееха в или дори в близост до земеделските райони. В отговор на това бяха наложени органичното градинарство, хидропониката, пермакултурата, биодинамичното земеделие и много други алтернативи на земеделието с интензивна употреба на химикали и пестициди.

Холистично лечение в Земята на новото изгряващо слънце

След като открихме начините за производство на чиста енергия и здравословна храна, ние осъзнахме необходимостта да създадем алтернативна система за здравеопазване. Разнообразните познания и опит на нашата холистична общност за пореден път се обединиха, за да направят анализ. От този анализ се зароди уникален синтез на лечебните традиции на много култури. Освен широкия набор от алтернативни терапии, които бяхме донесли със себе си от континента, островите изобилстваха с местни алтернативи на традиционната медицинска практика. От японците и китайците идваха шиацу и акупунктурата, тай-чи чуан и чи кунг. От хавайците идваше терапевтичната система на кахуните, която варираше от лечение с билки до масаж ломи-ломи и хоопонопоно (процес на прошка). В непринудената хавайска среда лечители от много раси ставаха приятели и свободно споделяха знанията си помежду си. Щателното проучване на мултикултурните методи на лечение разкриваше, че в различните системи има елементи, които се допълват взаимно и „действат” независимо от контекста, в който първоначално са били разработени. Докато ние експериментирахме, комбинирайки тези основни елементи, започнаха да се появяват нови, еклектични системи.

Въпреки че не бяхме разработили системата „Докосване за здраве”, ние я използвахме активно. „Докосване за здраве” е ярък пример за система за хибридно лечение, получена чрез кръстосано съпоставяне на иначе несвързани системи. БиоКинезиологията (БК) е наука, която използва мускулно тестване, за да определи силата или слабостта на даден орган. Обикновено БК се използва в контекста на западната медицинска наука и никога не е съществувала в Китай. Д-р Джоузеф Гудхарт видял връзка между БК и китайската система за лечение, в която меридианите в акупунктурата също са пряко свързани с конкретни органи. Гудхарт заключил, че БК може да се използва като алтернативна форма на органова диагностика. В Китай тази диагностика традиционно се извършва чрез отчитане на пулса на китката и много трудно се изучава и овладява. Гудхарт изпробвал теорията си и установил, че дава резултат. Използвайки мускулно тестване
вместо проверка на пулса и акупресура с пръстите (шиацу) вместо игли за лечение, Гудхарт успял да комбинира елементи от китайската, японската и западната медицина и създал една от най-добрите системи за естествено здравеопазване, получена в резултат от синтеза между Изтока и Запада.

След определен етап изучаването на лечението се превръща в изучаване на едва доловими енергийни процеси и, в крайна сметка, на психологични и духовни процеси. Нашите знания се увеличаваха ежедневно и ние съвсем основателно смятахме, че по-нататъшните разкрития за вътрешните механизми на лечението са не само възможни, но и вероятни. Ние научихме например, че ориенталските култури разполагат с медицински системи, основани на разбирането за някаква неуловима жизнена сила, която действа във физическото тяло. Потърсихме ориенталски лечители, учихме заедно с тях и разбрахме как да боравим с тези неуловими енергии… чрез закони, непознати на западната медицина… за да лекуваме физическото тяло. Изпробвахме интензивно ориенталските медицински системи и установихме, че действат и на теория, и на практика.

При все че акупунктурните точки лесно могат да бъдат намерени със специални електронни уреди, жизнената сила, която китайците наричат Чи, не може да бъде открита. Макар че западната наука не е успяла да потвърди съществуването на Чи, научно доказаното съществуване на акупунктурните точки и меридиани ни даваше основания да предполагаме, че в крайна сметка и съществуването на Чи ще бъде доказано. За нас фактът, че енергийната медицина даваше добри практически резултати, беше единственото потвърждение, от което имахме нужда. Все пак умелото боравене с Чи с помощта на законите на китайската медицина поддържаше здрава и възпроизвеждаща се най-многолюдната нация на света в продължение на поне три хиляди години. Докато знанията ни се увеличаваха, ние бяхме изумени от постоянно разширяващите се хоризонти, които се разкриваха пред нас и ни водеха все по-надълбоко в езотеричните дебри на духовното изцеление.

Фактът, че научихме толкова много за толкова кратко време, ни вдъхна дълбока вяра в духовното измерение на живота. Никой от нас не се съмняваше, че предстои да научим още много неща за изцелението и че отвореното съзнание е необходимо изискване за нашата работа. През 1977 г. редица лечители в нашата холистична общност получаваха по-голямата част от своите доходи от лечителска работа. Успехът на лечителите започваше да привлича нежелана публичност. Медицинското съсловие реагира на растящия брой лечители, най-напред с безразличие, а накрая с враждебност.

Щом използвахме системите, които бяхме открили, макар и успешно, ние нарушавахме закона. Трябваше да намерим начин, по който да проведем нашето лечителско проучване, а същевременно да предлагаме услугите си законно. За да защитим бързо разрастващата се холистична лечителска общност, ние регистрирахме религиозна, благотворителна и образователна организация. През 1977 г. Църквата на живата истина проведе първото си събрание. Ние обсъдихме необходимостта да създадем центрове за лечение, където да могат да се преподават и практикуват духовният начин на живот и устойчивото бъдеще. С помощта на общността първият църковен център бе построен в малкото хавайско селце Капааху върху дарен имот. Капааху беше мястото на най-стария церемониален център на кахуните на Хавайските острови, Уаха ‘Ула Хеиау.

Центърът беше учреждение за холистично здравеопазване и изследователска организация, основана на вярването, че тялото е проводник на духа; ето защо всички дейности, водещи до възстановяване или възобновяване на телесното здраве, увековечаваха нестихващата работа на духа. Освен програмата за лечение, ние приехме, че църквата ще се занимава с органично отглеждане на хранителни продукти и че центровете за лечение ще бъдат захранвани със соларни фотоволтаични системи и слънчеви системи за подгряване на вода. До 1979 г. центърът за лечение в Капааху се бе превърнал в самостоятелен, захранван със слънчева енергия обект, както и в убедително доказателство, че нашият замисъл е постижим. В рамките на холистичната общност растящият интерес към китайската медицина беше накарал редица лечители да потърсят и да се учат от азиатските майстори на китайската медицина и акупунктура. Една болница/училище в Коломбо, Шри Ланка, беше станала най-голямата болница извън Китай, която предлагаше практическо обучение по китайска медицина за студенти на английски език. Тази образователна програма, предлагана в Международния колеж по акупунктура, беше спонсорирана от Световната здравна организация. В болницата лекари по медицина, както и лечители от цял свят работеха рамо до рамо в клинична среда под ръководството на Антон Джаясурия, нейния директор.

През септември 1980 г. отидох да се обучавам в Шри Ланка. По време на престоя ми там Международният колеж по акупунктура спонсорира Седмия световен конгрес по акупунктура. Делегации от акупунктуристи от целия свят споделяха своите научни и емпирични открития с другите участници. Освен че беше изключително обогатяващо преживяване, конгресът доведе до създаването на международна мрежа на акупунктуристите и алтернативните лечители, които взаимно си предоставяха неограничени възможности да изучават и развиват уменията си на лечители.

След завръщането си от Шри Ланка, аз се върнах на работа в центъра за лечение в Капааху. Един ден ме посети един приятел и член на църквата на име Марк Олмстед. Докато шофирал насам, ме видял да заковавам покрива на сградата с голямо усилие. Той веднага предложи да ми помогне. Марк беше много осведомен по въпроси като органичното земеделие и икономичните строителни методи и посвети много време и труд на църквата. Макар че беше запален и опитен сърфист, той си беше изкълчил рамото в поредица от инциденти със сърфа, в резултат на което беше отчасти осакатен. Въпреки временното облекчение, травмата не се поддаваше на лечение и изместването продължаваше. Лекарите предполагаха, че операцията ще коригира проблема, но не даваха гаранции. Освен това травмата на Марк беше извън възможностите на местните алтернативни лечители. Той ставаше все по-унил. Докато един ден дойде и ми каза, че най-сетне е открил „възможно” решение на проблема си.

Идването на психичната хирургия на Големия остров

Един негов приятел наскоро бил във Филипините с баща си, за да изследва работата на филипинските лечители чрез вяра. Те се завърнали с видеозапис, показващ как един филипинец извършва нещо като хирургически операции с голи ръце. Дейл, приятелят на Марк, му обяснил, че „психичните хирурзи”, както били известни, можели да проникват в човешкото тяло с голи ръце, да измъкват тумори, както и други задръствания от тялото, а след това да изваждат ръцете си от телата на пациентите, без дори да оставят белег! Описанието на Марк на записаните операции звучеше невероятно. Въпреки съмненията си, аз подходих непреднамерено и заради Марк се надявах това да се окаже истина. Марк беше много развълнуван от кадрите на видеозаписа с психична хирургия… те сякаш даваха на приятеля ми надежда в една безнадеждна ситуация, някакво свръхестествено решение на съвсем реален проблем.

Без да се замисля, Марк замина за Филипините, за да придобие непосредствени впечатления от работата на психичните хирурзи. Два месеца по-късно той се върна със снимки на своята операция чрез психична хирургия. Обясни ми, че асистентът на лечителя държал огледало над рамото му, а негов приятел филипинец направил снимките от огледалото, докато коленичил на пода. На снимките се виждаше как голите ръце на лечителя се отварят, а после отместват кожата и мускулите, докато се покаже ставата. Кръвта се виждаше ясно на снимките и аз попитах дали операцията е била болезнена. Той ме увери, че операцията е била почти безболезнена и е продължила едва две-три минути. Друга снимка изобразяваше психичния хирург, който показваше нещо като парче черна тъкан с размера на монета от 10 цента.

Той обяснил на Марк, че при първото изкълчване на рамото му се е образувала съединителна тъкан, която е попречила на раменната става да се намести правилно. Въпреки че рамото му все още не беше напълно излекувано, Марк каза, че се е подобрило значително и че е доволен от резултатите от операцията. Но подобрението в рамото му беше почти незначително в сравнение с трансформацията в неговото духовно поведение и възгледи. Марк се завърна от Филипините, като буквално излъчваше аура от уважение и благодарност за чудото, което го бе сполетяло. Макар че психичната хирургия беше метод за лечение, предизвикал подобрение в рамото на Марк, тя беше и духовно събитие, което го беше довело до… състояние на милосърдие.

Аз вече не изпитвах съмнения относно реалното съществуване на психичната хирургия. Започнах да възприемам появата на психичната хирургия като логичната следваща стъпка в проучването, с което всички ние от години се занимавахме. Щом китайците можеха да манипулират и стимулират с игли едва доловими енергии, възстановяващи здравето, а мускулното тестване можеше да се използва за диагностика и лечение на тялото единствено чрез оказване на натиск с пръсти в акупунктурните точки, трябваше да съществуват и други процеси, постигащи още по-необичайни резултати. По време на престоя си на Филипините, Марк беше заснел филм на лента супер 8 мм, в който лечителите извършваха психични операции. При завръщането си в Хило, той засне остатъка от филмовата ролка и я занесе за проявяване във фотографския магазин. За негово изумление, всички кадри, които беше заснел във Филипините, бяха празни; изключение правеха кадрите, които беше заснел на летището в Хило при завръщането си. Фактът, че заснетите кадри на летището бяха проявени, доказваше, че камерата е била в изправност. Неуспешното проявяване на останалата част от лентата беше мистерия. Марк дори предположи, че лентата не се е проявила, защото не е поискал разрешение от лечителите да ги заснеме. Това си остана загадка.

След като прекара у дома известно време, Марк осъзна нещо неприятно. Налагаше му се отново да се приспособи и да общува с хора, които не бяха преживели същите неща. Когато опитваше да сподели преживяванията си дори с много от близките си приятели, те просто не му вярваха. Това му причини голямо разочарование. За невярващите неговата среща с психичните хирурзи сякаш го бе накарала да „преживее духовна трансформация”. Но трансформация в какво? На каква загадъчна сила можеше да се отдаде преживяване от такава величина? За Марк ставаше все по-очевидно, че ако иска да разкаже на някого за своята среща с психичната хирургия, е най-добре да има някакво доказателство. Без доказателство… и разказано със страстта на човек, който току-що е бил чудодейно излекуван… описанието на психичната хирургия лесно можеше да накара някого да предположи, че напълно сте си загубили ума.

Новината се разпространи бързо сред членовете на холистичната общност на Големия остров. Скоро темата за психичната хирургия преобладаваше в много разговори. Но заради оскъдните данни плъзнаха спекулации. В тази особена среда мненията варираха от безпрекословна вяра от страна на хората, които бяха удивени от обясненията на Марк за неговото паранормално преживяване, до пълен присмех от страна на онези бастиони на здравия разум, които бяха сигурни, че психичната хирургия е някаква долна форма на измама. Въпреки всички спекулации никой, включително Марк, не знаеше как да разбира феномена психична хирургия.