Снимка: Sorasak on Unsplash
Когато се превръщаме в по-чисти проводници на Божията светлина, ние развиваме желание за възможната хармония в света. Ние, чудотворците, не сме устремени в борба срещу съществуващия свят, а към създаване на по-добър такъв. Това пише Мериън Уилямсън в книгата си „Завръщане към любовта“, посветена на Курса по чудеса.
Лекуването на симптомите на проблема съвсем не е лечение на самия проблем. Ако всички се потрудим сериозно, подпишем достатъчно петиции и изберем нови управници, ще можем да поставим атомната бомба извън закона. Но какво от това, ако не пречистим сърцата си от омразата, пита Уилямсън? Децата ни или децата на нашите деца ще създадат разрушителна сила, много по-мощна от бомбата, ако продължават да носят в себе си страх и конфликти.
Всичко във физическата Вселена става част от пътуването към дебрите на страха или част от пътуването обратно към любовта, в зависимост от това, как се използва от разума. Онова, което посвещаваме на любовта, се използва за нейните цели.
Истинската метаморфоза на света не е резултат на това, което правим, а на съзнанието, с което го правим.
Кариерата ви е важна, разбира се, както са важни и парите ви, талантът ви, енергията ви и вашите лични взаимоотношения. Но те имат значение само до степента, в която са посветени на Бога в услуга на Неговите цели.
Когато надраснем незрялата суетня около малкия Аз, ние израстваме над своя егоизъм и ставаме космически зрели, пише авторката на „Завръщане към любовта“.
Преди да открием тази космическа зрелост, ние сме като деца. Тревожим се за вноските за кола, за професионалното си израстване, за пластичната хирургия, за болежките на домашните си любимци, докато политическите проблеми се увеличават застрашително, а озоновата дупка се разширява с всеки изминал ден. Заетостта ни с неща, които в крайна сметка нямат значение, е толкова детинска, че губим най-важната връзка с онези, които имат значение.
Според Уилямсън всеки проблем, отвътре или отвън, се дължи на нечие откъсване от любовта. На Земята всеки ден умират от глад по трийсет и пет хиляди души, а няма недостиг на храна.
Въпросът не е „Какъв е този Бог, който позволява да гладуват деца?”, а „Какви са тези хора, които оставят децата да гладуват?”
Уилямсън, която в „Завръщане към любовта“ всъщност дава основните опорни точки и постулати от Курса по чудеса, пише, че всеки човек, който се превърне в чудотворец, връща света в Божиите ръце, като съзнателно избира начин на живот с повече любов. Циничното примиренческо очакване на това, да дойде колапсът на света, ни прави част от проблема, а не негов отговор. Трябва съзнателно да признаем, че за Бог “няма ред или сложност в чудесата”. Любовта изцелява всички рани. Никой проблем не е твърде незначителен за Божието внимание или твърде голям, за да се заеме с него.
Ние ще се научим да се обичаме един друг, но само от нас зависи дали това ще стане болезнено или хармонично.