Кадър от "Войната на семейство Роуз", 1989, реж. Дани Де Вито
Както е написал в „Анна Каренина" Лев Николаевич Толстой: „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему”. Срещат ли се днес щастливи и хармонични семейства? Защо при някои двойки личният живот е спокоен и ведър, а при други прилича на безконечни военни действия? Защо срещите не прерастват в дълготрайни отношения, а „истинският човек" така и не се появява? Защо някои хора създават семейства, а други до края си остават със статут любовници? На тези въпроси отговаря руският психотерапевт Михаил Лабковский.
За здрави отношения в двойката трябва да се постигне траен мир - без истерични крясъци, пристъпи на ревност, конфликти и воинстващи отстоявания на правата и свободите на всеки от двамата. Редно е да се простите най-сетне с максимата „За отношенията трябва да се борим" и да престанете да спасявате това, което не може да бъде спасено, казва психотерапевтът.
Време е да престанете да се „подобрявате", за да се харесате на човека, който не ви обръща никакво внимание.
Най-напред обаче, преди всички останали анализи и психотерапии, трябва всеки един безмилостно честно да признае пред себе си какво в отношенията е приемливо за него и какво е недопустимо. Например, за някои опцията - „жената изкарва парите, а мъжът се занимава със семейството" е напълно нормална и устройва всички. Трябва да сте честни със себе си, да не плащате данък обществено мнение „а какво ще кажат приятелките ми", „а какво ще си помислят родителите ми за мен" и прочие предразсъдъци.
Когато сте наясно със себе си вие заявявате това пред партньора си - изказвате го точно и ясно, спокойно и безапелационно ЕДИН ПЪТ - ЕДИН ПЪТ заявявате, че това е неприемливо за вас и молите партньора си да не го прави повече. Ако ви е чул - супер - проблемът е решен.
А ако не ви е чул?
Отново имате две пътеки: или си казвате „окей, аз съм готов/а да приема тази черта в моя мъж/жена и да продължа да живея по този начин като никога не повдигна повече тази тема.” Или показвате на човека къде се намира вратата, или пък вие излизате през нея, казва Лабковски.
Да дуднете, мрънкате, умолявате, молите, поставяте ултиматуми - означава да превърнете живота си в ад. Това е да водиш безкрайна война у дома си с периоди на затишие и примирия, докато единият победи и вие не се разделите. Защо да вървите по този път, когато има доста по-малко трънлив от него?
Да кажеш спокойно своята истина. да помолиш за прошка, ако се сгрешил. Да спреш да обвиняваш непрестанно. Просто да решиш за себе си - имаш ли ресурса да продължиш без да се опитваш да промениш човека до теб или не. Ако нямаш - тръгни си или помоли него да си тръгне. Съдията Живот е свирил края на този мач...