Така, нека започнем отначало. Миналата събота (20 април), на рождения ден на Вим Хоф, имах удоволствието да присъствам на семинар за метода на Ледения човек, воден от един от неговите ученици и вече регистриран треньор Барт Пронк. Барт е холандец, също като Вим, и като такъв имаше много лежерно чувство за хумор. В началото на семинара той ни разказа малко повече за живота на Вим и за това как е създал този невероятен метод.
Вим Хоф е невероятно луд!
Защо казвам, че Вим е луд? Първо, защото и Барт го спомена няколко пъти, кога на шега, кога на сериозно, и второ, защото, когато е бил на 17 години, се разхождал из Амстердам през зимата и решил да влезе в едно замръзнало езеро без дрехи. Защото, когато се е опитал да постави световен рекорд за 60 м плуване под лед, заради проблем с комуникацията със спасителния екип, всъщност е преплувал около 100 м без дори да вижда на къде точно плува. Защото, след като е престоял 112 минути в куб пълен с лед, първото нещо, което е поискал, когато е излязъл, е било „една студена бира“.А защо е невероятен? Защото успява да подготви и мотивира 12 души, един от които на 60 години, някои от тях с рак, други с артрит и т. н. да изкачат Килиманджаро по шорти...за 48 часа! Защото се е подлагал на един куп медицински изследвания и всички лекари са изумени, че този човек може съзнателно да въздейства на вегетативната си система и на имунния отговор. На всичкото отгоре, той вярва и доказва, че всеки човек може да достигне това, което е направил той.
Но да се върнем на семинара. След като Барт ни разказа за историята на Вим и как самият Барт се е запознал с него, започна практическата част. Всички 35 участници легнахме на постелките в залата и започнахме с контролираното дишане – 40 дълбоки вдишвания и издишвания, накрая пълно издишане, и задържаш дъха докато можеш...
Усещам как тялото ми се хипервентилира, пръстите на ръцете ми започват да изтръпват и се чувствам леко замаян. Втора серия – мускулите на лицето ми започват да играят, ръцете ми сами се свиват, усещам как през цялото ми тяло минават „мравки“, но съм изцяло фокусиран върху дъха си.
Трета серия – допреди малко ми беше леко хладно, а вече усещам как започвам да се потя и как всички мускули по тялото ми започват да завират – все едно съм в джакузи, а пред затворените ми очи започват да се появяват цветове, от които най-ярък е лилавият.
Усещам как тялото ми се хипервентилира, пръстите на ръцете ми започват да изтръпват и се чувствам леко замаян. Втора серия – мускулите на лицето ми започват да играят, ръцете ми сами се свиват, усещам как през цялото ми тяло минават „мравки“, но съм изцяло фокусиран върху дъха си.
Трета серия – допреди малко ми беше леко хладно, а вече усещам как започвам да се потя и как всички мускули по тялото ми започват да завират – все едно съм в джакузи, а пред затворените ми очи започват да се появяват цветове, от които най-ярък е лилавият.
Четвърта серия – вече съм изцяло отпуснат и отдаден на телесните ми процеси, чувствам всеки мускул в тялото си, а пред очите ми вече има лилава светлина... За момент се разконцентрирам и чувам как в цялата зала се чува дишане и как Барт ни насърчава. Последно задържане на въздуха. Усетих чувство на безкрайна благодарност, че съм в това тяло и огромна любов, и разбиране към всички мои роднини и приятели.
Лека полека отварям очи и се връщам в залата. Все още не мога да отпусна мускулите на лицето си, защото са пълни с кръв, устата ми трепери, а клепачите ми трептят, но се чувствам зареден със сила и усещам как гръбнакът ми е изпънат, а краката ми са готови да побегнат. След около 20 минути вече всичко в тялото ми е „нормално“.
Хайде в леда
След като си поговорихме и починахме, дойде време за влизане в басейн пълен с лед... Барт ни подготви като ни каза да сме фокусирани върху дишането и тялото си. Да си представим какво ще бъде в ледената вода и как ще преодолеем студа. Още при мисълта, цялата ми кожа настръхна, сърцето ми се забърза, но аз се фокусирах върху дишането си и си казах „Няма проблем, аз съм влизал в планински реки, в Атлантическия океан през януари, ще издържа ледената баня“.
Дойде моментът на истината – потапям единия крак в леда, потапям и другия „ок, студено е, но ще издържа“. Поемам дълбоко въздух, издишам и се потапям целия в леда...!@#%& Първите десет секунди тялото ми беше в шок, не можех да разбера какво точно става! Концентрирах се върху дишането си, но с времето ставаше все по-трудно да се отпусна. След като овладях дишането, реално осъзнах, че целият съм потопен в лед, навсякъде по тялото ми е студено и мускулите ми искат да се разтреперат. Помислих си: „Излизам!!! Не съм тук да се състезавам с никого, а и никой няма да ми се смее."
Дойде моментът на истината – потапям единия крак в леда, потапям и другия „ок, студено е, но ще издържа“. Поемам дълбоко въздух, издишам и се потапям целия в леда...!@#%& Първите десет секунди тялото ми беше в шок, не можех да разбера какво точно става! Концентрирах се върху дишането си, но с времето ставаше все по-трудно да се отпусна. След като овладях дишането, реално осъзнах, че целият съм потопен в лед, навсякъде по тялото ми е студено и мускулите ми искат да се разтреперат. Помислих си: „Излизам!!! Не съм тук да се състезавам с никого, а и никой няма да ми се смее."
Барт каза, че ако ни е некомфорно можем да излезем по всяко време, нищо не доказваме... „Ох, не мога да изляза сега. Мога да издържа още малко! Още един дъх, още един дъх...“ Стана ми по-лесно да се отпусна, фокусирах се повече върху чувството на студ извън тялото ми и дишах, за да се стопля. „Кое е любимото ти животно?“ попита Барт. „Зебра.“ Изстрелях без дори да се замисля, просто, за да се разсея от студа. „Още един дъх“, си мислех вътрешно. „Минута и 50 секунди“ се чу отново гласът на Барт. „Супер, остава още малко“ въздъхнах, и последните 10 секунди минаха като 1. На втората минута излязох, чуваха се аплодисментите на другите хора, които чакаха да влязат, но аз мислех само да отида малко по-настрани и да направя упражненията, за да се стопля.
След като се постоплих, ми светна пред очите. Чувствах се супер свеж и въпреки че бях само по бански, вече ми беше топло. Определено не исках да влизам отново в леда, но вече го гледах с уважение, защото ме накара да изляза на 100% извън зоната си на комфорт и да се преборя със себе си. Благодарих на Барт за чудесните напътствия и си обещах, че вече всеки ден ще правя дихателните упражнения и когато мога, ще си вземам студен душ.
Методът на Вим Хоф е за хората, които искат да променят нещо в живота си, но не могат да се фокусират достатъчно или не са постоянни. Той толкова бързо и рязко те вади от зоната ти на комфорт, че трябва да си фокусиран и спокоен през цялото време, иначе студът ще те победи.
Сайт на Барт: https://www.bartpronk.com/