Станислава Цветкова: Д-р Далке спаси моята женственост

Като всеки човек и аз съм проявявала различни симптоми в живота си. Ще ви разкажа за два от тях, които на пръв поглед нямат нищо общо, но след прочитането на книгата „Болестта като път“ на д-р Рюдигер Далке и Торвалд Детлефсен на издателство „Кибеа“ картината в главата ми започна да се подрежда и да придобива съвсем друг смисъл. 

Двамата автори дават различна гледна точка за заболяванията и поставят основите на цялостна теория за психосоматика, с която ви запознахме в юлския брой на Списание 8. Книгата и семинарите, които д-р Далке организира, са за хора, готови да поемат по трудната пътека на себепознанието; за онези, които не се страхуват да признаят своите страхове и потиснати емоции, които не използват болестта като алиби за нерешени проблеми и които са готови да поемат отговорност за своето състояние. През септември д-р Далке пристига и в България, където ще ни покаже как да осъзнаем причината за симптомите си и как да се излекуваме от различни заболявания.

Беше през декември 2013 г., когато по лицето ми започнаха да излизат болезнени пъпчици и петна. Не беше акне, бяха пълни единствено с вода, превръщаха се в малки ранички и зарастваха изключително бавно. Започна се лутане и обикаляне из различни дерматологични кабинети в София. Когато ме видя, една от водещите специалистки в тази област с над 35 години стаж в професията си, ми заяви, че подобно „нещо“ никога не е виждала. За година смених няколко клиники и редица дерматолози, които ми изписваха скъпи мазила, кремове и хапчета, но проблемът продължаваше да се задълбочава. 

Лекарите не успяваха да разберат какво провокира тялото да реагира по този начин и никой не даваше гаранция, че лицето ми ще се възстанови. Чувствах безпомощност и не се понасях в кожата си. През пубертета никога не бях имала подобни проблеми, затова този период за мен беше същински удар по женското ми самочувствие. Емоционално бях разклатена, особено при мисълта, че до края на живота си ще трябва да се гледам по този начин в огледалото. 

Не ми стигна това и след по-малко от половин година, през пролетта на 2014 г., у мен се отключи и сенна хрема. Като дете не съм страдала от алергия, ето защо в началото смятах, че е настинка – носът ми течеше, кихах по няколко пъти един след друг и усещах напрежение в цялото си лице. Започнах да пия таблетки за укрепване на имунната система и да ползвам капки за нос, от които нямаше ефект. След месец заминах извън страната на студентска бригада и това състояние беше забравено. 

Проблемът с кожата обаче все така стоеше до един момент, в който майка ми откри книгата „Болестта като път“ на д-р Далке и аз започнах да тълкувам симптома. В нея прочетох, че кожата изпълнява многостранни функции, сред които ограничаване и защита, допир и контакт, изразяване. Освен това е и сексуален орган. Именно тя обхваща диапазона между ограничаването и контакта, като играе ролята на материална граница между нас самите и външната заобикаляща ни среда. При кожни проблеми двамата автори съветват човек да си зададе следните въпроси: Прекалено много ли се ограничавам? Кое е това, което се стреми да пробие границата, за да излезе наяве – сексуалност, нагон, страст, агресия? Зад резервираното ми поведение крие ли се потиснато желание за близост? 

Признавам – изпитах огромна вътрешна съпротива да бъда откровена пред себе си относно отговорите на тези питания. Казах си, че това не важи за мен, залъгвах се, че нямам подобни проблеми и изобщо – всичко в мен е наред, проблемът идва отвън. Друг ми е виновен. Вече от година бях спряла всички предписани кремове. Приемах единствено хомеопатия и ежедневно пиех по литър билков чай. В един момент си казах, че не ми остава нищо друго, освен да се обърна навътре – да предприема работа с вътрешното ми Аз, да се насоча към медитациите и да потърся причинителя на това състояние. И най-вече да бъда напълно честна и да отговоря на тези въпроси искрено – не пред някой друг, а пред себе си. Да осъзная откъде идва симптомът, да го приема, да интегрирам своята сянка, да простя и да продължа напред. И така в един прекрасен момент болезнените рани по лицето ми просто отшумяха. Дори не останаха белези. Оттогава минаха вече няколко години и проблемът не се е появявал повторно, защото бях честна пред себе си и намерих неговия първоизточник.

Не така стои обаче въпросът с алергията, за която прочетох едва преди няколко дни отново в книгата на д-р Далке. Състоянието от онази пролет бе забравено до следващата година, когато се прояви отново. И така вече 5 г., като с всяка следваща алергията става все по-силна – освен от прехвърчащите цъфтежи започвам да кихам в затворени помещения, когато усетя по-силен аромат на парфюм, като това състояние се задържа около 2 месеца. Алергията се пренесе и към очите, които сърбят и се зачервяват. 

„Болестта като път“ разглежда алергията като реакция на тялото, което крещи „защитавам се, отбранявам се“ или иначе казано – не допускам до себе си. Според теорията на двамата автори алергичният човек има проблеми със своята агресивност, която не признава пред себе си. „Известно е колко тясно агресията е свързана със страха. Човек се бори винаги само с това, от което се страхува. При по-внимателно вглеждане в предпочитаните алергени обикновено бързо откриваме кои сфери на живота всяват толкова много страх у алергичния човек, че той с такава стръв се бори против някой символичен представител“, пише Далке. Един от тях, както е и в моя случай, е цветният прашец, който е символ на оплождането и размножаването, както и „зрялата“ пролет, когато сенната хрема е най-силно изявена. Алергенът показва, че темите за любов, сексуалност, нагон и плодовитост са тясно свързани със страх и затова агресивно биват отблъсквани. 

Вероятно на пръв поглед не намирате никаква връзка между симптомите, за които ви разказах. Но и двата се „отключиха“ в период, който остави траен белег в личната ми история – нездравословни отношения, които завършиха с тежка раздяла за мен в емоционален план, в чиято основа са заложени именно аспектите, които в книгата са посочени като отговарящи за описаните симптоми. 

И допреди няколко дни се борих с алергията, без да си давам сметка за нейния първоизточик, без да искам мисловно да се върна в онзи период от живота си и да се изправя отново пред това, което преживях тогава – да се опитам да разбера защо се е появила и защо точно тогава – какво съм преживяла, за да се отключи този симптом, какво съм потиснала, кои страхове съм отричала и отхвърляла. 

Дълбоко в душата си вярвам, че другата година по същото време алергията също ще си бъде отишла, защото смятам да послушам съвета на д-р Далке: „Човек може да оздравее само когато се научи съзнателно да си обяснява избягваните и отблъскваните от него проблеми, докато успее напълно да ги допусне до себе си, да ги приеме и да заживее в с хармония с тях“.