1. Приятелският ви кръг се стеснява.
Започвате да забелязвате, че дежурните ви разговори с познати и близки нещо не се получават. Уж всичко е както преди, но вече не ви е интересно. Защото вие не можете да поддържате повече разговори за това колко всичко наоколо е лошо и всички са ужасни, бизнесът не върви, работата е тъпа, онзи е простак, а жена му сама си е виновна...Преставате да играете игрички, защото решавате да играете по правилата на Вселената. Ето защо ще станете неудобни за много хора, на които им разваляте играта и им показвате, че царят е гол.
2. Ще ви стане непосилно да сте на нелюбимата работа и да правите неща, които нямат смисъл.
Или ще изберете да вложите сърцето си и максимално да смените подхода си към текущата работа, или ще я промените кардинално. Ако на старата си работа са ви задържали нуждата, страхът, навикът или инерцията, всичко това ще изплува на повърхността и ще трябва да направите нещо. Да действате.
3. Вашата връзка ще започне да се пука по шевовете.
Защото повечето от връзките на неосъзнатите хора не са съюз между равни с единна цел, а са кълбо от взаимозависимости, компенсации и преноси. Чувствайки, че ви губи, партньорът ви ще положи всички усилия, за да ви върне обратно, дори с опитите си да ви вмени вина, но на всички упреци вие ще реагирате с учудване и неразбиране, като на опити на извънземни да установят контакт с вас на марсиански език.
4. Ще почувствате самота.
Защото ще се самоунищожат всички ненужни и неистински връзки, които са се крепили на несамодостатъчност, комплекси, пустота, потребителство и егоцентризъм. И тази нова, неизвестно откъде идваща празнина, отначало може да ви изплаши като зееща пропаст, но постепенно тя започва да се запълва с това, което във вас е живо и истинско.
5. Вече няма да можете да излъжете нито себе си, нито другите.
Почти на физическо ниво (като Пинокио с растящия нос) вие ще усещате всяка вътрешна неправда - в думите, в мислите и действията. И това ще е гадно, защото всеки път, когато казвате не това, което наистина мислите, ще чувствате като че ли котешки нокти драскат в душата ви. И не, това не може да се премахне.
6. Изведнъж ще забележите колко силно страдат хората около вас.
И страдат не от тежък живот - напротив, на повечето всичко им е наред в битов план. Те страдат от илюзията, че нещо с техния живот не е както трябва. И ако досега бяхте заети да изживявате своето собствено страдание - то сега вие ще изживявате страданията на околните, защото вашите ще изчезнат. И в този момент ще остане само едно важно нещо - да помагате на всички и на всеки във всеки един момент както можете. Защото ще осъзнаете, че просто няма как да е по друг начин.
7. Ще се срамувате.
За много свои минали думи и постъпки, тъй като ще ви се наложи да погледнете истината за самите себе си право в очите и да признаете, че източникът на вашите проблеми не е някъде извън вас, а сте самите вие. Когато го осъзнаете - срамът ще изчезне и на негово място ще усетите така жадуваното вътрешно спокойствие.
8. Ще започнете да говорите по-малко.
Защото ще се самоунищожи всичко, което сте говорили от страх, завист, егоизъм, гняв, угодничество, просто така... Няма да можете да пишете осъждащи постове и коментари в социалните медии, защото това ще престане да ви е важно и нужно. И защото ще сте осъзнали, че хората са такива, каквито са и ако всяко тяхно действие или бездействие се случва в духовния свят с точно определена цел. Въобще ще ви е трудно на първо време да пишете каквото и да било, защото всичко, което сте писали преди, ще ви изглежда като бълнуване. Ще осъзнаете смисъла на поговорката "Мълчанието е злато". Суетата и забързаното ежедневие ще се сменят от вътрешното бавно пътуване към себе си.
9. Ще рухне представата ви за света.
И вие ще разберете, че не съществуват само вашето "правилно" мнение и "неправилните" мнения на всички останали, а безкрайно пространство от варианти, възможности, гледни точки и тълкувания. И че всички ваши ограничения, клишета и парадигми – не са нищо повече от илюзия, бетонирана от вашето его.
10. Ще трябва да поемете отговорността за себе си.
Ще разберете, че няма от кого да чакате нищо и че никой не ви е длъжен изобщо. Всичко, което е в живота ви, е предопределено не от външни фактори - тъпия шеф, несговорчивия партньор, курса на биткойна..., а от вас самите. Вие живеете точно този живот, който заслужавате и няма да прибавите към него нищо докато не поемете отговорността за всичко това, което е в момента. Но точно в момента на осъзнаване личната отговорност престава да е бреме, от което трябва да се бяга или пък де се прехвърля на околните. Отговорността ще се превърне в единственото истинско и логично подреждане на нещата.
И така ден след ден всичко измислено, изкуствено и лицемерно ще се напука и ще започне да се лющи, оголвайки вътрешната пустота. А всичко истинско ще започне да се пробужда, да расте, да покълва, да укрепва и да пуска корени във вас. И това не е най-нежният и приятен процес. Често това е напълно съкрушително пречупване на трупани с години навици и предразсъдъци, клишета и светогледи.
Но когато изпълзите изпод руините на вашите ментални шаблони, вие ще разберете, че всичко това си е струвало.