Алегра Байрон умира на 5 г. в манастир
Философът Жан-Жак Русо едно след друго е изпратил и петте си деца в приют. Русо пишел, че иска децата му да са селяни. Пишел за полезния физически труд под открито небе, простата храна и хармонията с природата, но децата му най-вероятно са починали от глад и болести в зловещите условия на сиропиталище от 18 век. Но Русо не мислел за това. Написал трактат за правилното възпитание на децата, който му донесъл славата на велик педагог и просветител.
Лорд Байрон пратил в манастир четиригодишната си незаконно родена дъщеричка Алегра. Първо отнел детето от майка му, но след това грижите за малката му омръзнали. „Тя е инатлива като муле и лакома като магаре!" - така ласкаво и поетично обрисувал бедното момиченце великият поет. Детето му пречело в замъка. Не мога да си представя как едно четиригодишно момиченце може да пречи на баща си в замъка му...В манастира малката започнала да линее и да боледува. „Бледа, тиха и деликатна" - такава са я запомнили монахините. С тяхно участие написала писмо на баща си с молба да я навести. Байрон казал, че Алегра се глези и вероятно иска подаръци. Няма нужда да пътува! Алегра умира на 5 г. в ръцете на чужди хора.
Великата руска поетеса Марина Цветаева също е дала децата си в приют в гладните години. Забранила им да споменават коя е майка им. Нека ги мислели за сираци. В приюта умира по-малката й дъщеря - Ирина - от глад и болести. Цветаева навещавала малките понякога в приюта като се представяла за тяхна кръстница. Успяла по някое време да си върне голямата дъщеря. На погребението на тригодишната Ирочка Ефрон Цветаева не присъства, но пише ужасно тъжно стихотворение за своите преживявания. Разбира се, че в ония години е било трудно да се живее в Москва, с две деца, без работа. И да се пишат стихове е било трудно, децата изискват много грижи и внимание, и храна. Цветаева също е споменавала за „лакомията" на двегодишната Ирочка… Може би нашите прабаби не са давали децата си в приюти, защото са работели и не са писали стихове? Може им е било по-леко, отколкото на Цветаева. Или на Байрон. Или на Русо...
Можеш да пишеш одухотворени редове за любовта и душата. Но да постъпваш различно. И дълги години хората ще се възхищават на великите стихотворения и на философските трактати, без да знаят, че докато са се създавали тези чудесни произведения, някъде е умирало от глад или мъка захвърленото дете на автора. Плакало е в самотата си или просто мълчаливо е лежало в легълцето си, обърнато към стената - когато е разбрало, че никой няма да дойде да го утеши.
Но себе си тези велики хора са ожалвали. Своите переживявания те са разбирали много добре. И искрено недоумявали - защо им се струпват на главата такива тежки страдания? Защо на мен, Господи? Макар и да не са били подложени на кой знае какви страдания. Не са умирали от глад, нито от побои, нито пък са били напълно зависими от други хора… Русо самосъжалително написал за себе си: "Самотен, болен и захвърлен от всички в постелята си, мога да умра от беднотия, студ и глад, и никой няма да се безпокои за мен"… От глад и студ Русо е спасен от многочислените си мецанати. Приятелите му са се грижели за него, както и майката на петте деца...