Светът в теб20 октомври 2020

Квантовата молитва: акт на овластено получаване

Ако се чувствате така, сякаш животът е борба, тогава вашите молитви ще останат нечути

изображение: iStock

„Поискайте това, което наинтина искате, а след това бъдете готови да го получите“

Мая Ангелу

Повечето от нас са запознати с това какво е молитва и как тя действа върху реалността и съзнанието дори да не я практикуваме редовно. В „традиционната“ версия на молитвата хората обикновено искат нещо, което липсва в живота им. В повечето случаи е възможно те вече да го имат, но да не го виждат, тъй като е пръкъсната връзката им с Бог или с Божественото съзнание на източника - който както го разбира. С традиционната молитва се поддържа убеждението, че съществува място във времето и пространството, където Бог или това Съзнание не съществува. Това е невъзможно, тъй като Източникът е навсякъде по всяко време, той е вездесъщ.

Не можете да задържите две противоположни вярвания в ума и сърцето си, тъй като това ще създаде дълбок, вътрешен конфликт. Може би си казвате, че знаете, че има само Единство и че всичко е свързано, и въпреки това продължавате да правите избори от място на страх, а не от онова кътче на душата, където е безусловното доверие към Висшата сила, която е вездесъща и всесилна.

Много хора се молят за материални неща като къща, кола или ваканция, докато други се молят за добро здраве и щастие. Има хора, които се молят само за себе си и хора, които се молят не само за себе си, но и за цялото човечество. Няма „правилен“ или „грешен“ начин да се молите. Вие сами ще разберете кое е правилно за вас. Как ли? По начина, по който молитвата ще ви накара да се чувствате.

Ако идвате от място на липса (не се доверявате на Бог, Вселената и т.н.), тогава в крайна сметка ще видите света през очите на страха и тези изкривени филтри ще променят вашите възприятия за Истината. Може да се чувствате така, сякаш сте мили и давате всеотдайно, но все пак сте изградили емоционална стена, която да държи хората на определено разстояние. И ако винаги се чувствате така, сякаш животът е борба и просто трябва да е трудно, тогава колкото и усилно, и често да се молите, вашите молитви ще останат нечути и без отговор.

Тук не става дума за „наказание“, различно от това, което самите ние си налагаме. Вселената не осъжда и не се занимава с „добро“ или „лошо“. Тя действа в резонанс с вътрешното ни аз и просто ще ни доведе до нещата или ще ги извлече от битието в зависимост от емоциите, чувствата и енергията, които завихряме около ситуацията. Това, в което вярваме, в крайна сметка определя какво Вселената ни доставя (или не ни доставя) на прага.

Ние сме отворени да получим Божествени напътствия, когато отправяме молбите си от място на цялост. Обръщаме се към Висшата сила не за да запълним празнина или дупка в себе си, а по-скоро за да се потопим буквално в неизвестните дълбини на нашето съзнание и подсъзнание - в божествените части на вътрешния аз.

Трябва да се отворим, за да позволим по-големи възможности да влязят в живота ни. Нещо като автопрезентация пред Вселената - да заявим, че сериозно искаме да живеем живота на мечтите си, чрез нещата, които правим. Тогава Вселената ще отговори, като подреди ситуации, които съответстват на разширяването на нашия потенциал и способности.

Квантовата молитва е просто акт на овластено получаване. Докато възнамеряваме да се свържем с Божественото, за да получим напътствия, ние вече го правим, знаейки, че вече сме завършени, вече цели и вече Едно с Всичко. Позволяваме, казваме си "добре дошли", вярваме, предаваме се на потока. Ние не просто „питаме” и след това лежим в леглото будни цяла нощ, стресирани, наплашени и притесняващи се дали ще дойде отговорът на молитвата ни, дали ще се случи еди-какво си, дали ще се промени еди-кое си...Това е обратното на квантовата молитва.

Когато използваме квантовата молитва, знаем, че трябва с цялото си сърце да поддържаме творческата енергия, която тече в живота ни. Трябва да сме готови да покажем за себе си точно толкова, колкото очакваме да бъде отговорено на нашите молитви. Когато покажем, че всъщност можем да разчитаме на себе си, ние формираме доверие, което става несломимо. Когато се доверим на себе си като част от Бога и негово творение, нашето самочувствие се издига и ние по-лесно можем да въплътим и да изживеем напълно истината за това кои сме всъщност. Тогава Вселената започва да отваря някои врати пред нас. Обратно е на хленчещето искане от позицията на страх и ужас.

Източник