Светът в теб30 ноември 2020

Прекалените предпазни мерки обикновено увеличават страха

Мисли за страха и малодушието от К.С.Луис

Худ. Якоб де Бакер, 16 в.

Една приятна притча броди из интернет пространството през последните месеци. Под нея гордо е посочен авторът - К.С.Луис (Клайв Стейпълс Луис) и годината – 1941. Всеизвестно е, че всяко нещо, което се предава по „разваления телефон“, до крайния потребител стига съвсем различно.

K.С. Луис не е автор на притчата, а на популярна книга, издадена по време на Втората световна война – „Писмата на Душевадеца“, в които наистина има наставления от стария дявол към младия, но във вид на писма. Годината e 1942. Предлагаме ви и притчата за младежа и дявола с неизвестен автор, както и автентичния цитат за страха от К. С. Луис от неговата книга „Писмата на Душевадеца“.

Притча за страха, който убива
Разговарят млад мъж и дяволът:
- Как успя да пратиш толкова много души в ада?
- Чрез страха.
- Браво на теб! И от какво се страхуваха? Войни ли? Глад?
- Не.Болест.
- Не се ли разболяха? Не умираха ли? Нямаше ли лек?
- Не се разболяха. Те направо умряха. А имаше лек...
- Не разбирам...
- Повярваха, че единственото нещо, което трябва да запазят на всяка цена, е Живота! Спряха да се прегръщат, спряха да се поздравяват. Оставиха всички човешки контакти. Оставиха всичко, което беше човешко! Останаха без пари. Загубиха работата си. Избраха да се страхуват за живота си, дори ако нямаха какво да ядат. Вярваха на чутото, четяха вестници и сляпо вярваха, че четат истината. Отказаха се от свободата. Никога повече не напуснаха дома си. Не ходеха никъде. Никога повече не посетиха приятели и семейство. Целият свят се превърна в огромен затвор с осъдени доброволци. Те доброволно приеха всичко! Всичко това, за да преживеят още един мизерен ден. Не живееха, а умираха всеки ден! Беше твърде лесно да се отнемат мизерните им души.

Мисли за страха и малодушието от К.С.Луис:

(Врага в този контекст е Бог, тъй като напътствията са от един дявол към друг с цел привличането на повече хора в безбожието и безверието - бел. ред.)

Но омразата най-лесно се съчетава със страха. Измежду всички пороци единствено малодушието е само болезнено - ужасно е да го предусещаш, ужасно е да го изпитваш, ужасно е да си спомняш за него. Омразата може да бъде приятна. Поради това, тя често пъти играе ролята на компенсация, с която уплашеният човек си отмъщава заради мъките от страха. Колкото повече се страхува, толкова повече ще мрази. Освен това омразата представлява най-доброто успокоително средство срещу срама. Така че, за да нанесеш сериозен удар върху милосърдието му, най-напред трябва да победиш смелостта му.

И наистина, сигурно това е един от мотивите на Врага да сътвори един опасен свят - един свят, в който нравствените проблеми наистина имат значение. Той разбира така добре, както и ти, че смелостта не е просто една от добродетелите, а проявлението на всяка добродетел в момент на изпитание, тоест в момента на най-виша реалност. Човек, проявяващ целомъдрие, честност или милосърдие, но който отстъпва пред опасността, ще бъде целомъдрен, честен или милостив само при определени условия. Пилат също е бил милостив, но само докато това не е станало прекалено рисковано.

Що се отнася до конкретните начини, по които можеш да го изкушиш към малодушие, няма какво толкова да се обяснява. Най-същественото е, че прекалените предпазни мерки обикновено увеличават страха. Обаче предпазните мерки, които са официално наложени на твоя пациент, скоро се превръщат в навик и ефектът от тях изчезва. Затова трябва непрестанно да натрапваш в съзнанието му (едновременно с искреното му намерение да си изпълнява задълженията) разни смътни идеи за неща, които може да прави или да не прави, в рамките на задълженията си и които според него биха спомогнали за по-голямата му безопасност. Отклони го от простото правило ("Аз трябва да стоя тук и да върша това и това.") и го тласни в цяла серия възможни развития на нещата ("Ако се случи А, макар че аз силно се надявам, че то няма да се случи, бих могъл да сторя Б, а ако се случи най-лошото, винаги бих могъл да сторя В.") Можеш да събудиш у него суеверия, стига той да не ги осъзнава като такива. Целта е да му внушиш, че има нещо, различно от Врага и смелостта, дадена му от Врага, на което да се опре, и тогава това, което е трябвало да бъде пълно посвещение, ще се окаже цялото пронизано от неосъзнати резерви.

Като лансираш поредица от въображаеми средства, които да попречат "да се случи най-лошото", можеш да изградиш в онова ниво на волята му, което той не осъзнава, твърдото убеждение, че до най-лошото изобщо няма да се стигне. После, когато наистина бъде обхванат от ужас, щурмувай нервите и мускулите му и може би фаталната постъпка ще бъде извършена, преди той да разбере какво целиш. Защото не бива да забравяш, че само малодушието, изразено в действие, има значение. Чувството на страх само по себе си не е грях и макар че ни доставя удоволствие, то не ни помага особено.