Светът в тебпроф. Жеко Ганев / 11 март 2021

Gender model

Вече не можем да си представим Бог като мъжка фигура. Вярно ли е, че всички сме еднакви?

снимка: facebook

Кой има интерес да държи цялото човечество в състояние на страх? Да се говори и пише за здравни и екологични модели? Дали някой подготвя света за някакъв спасител? И ако дори един от тези модели се окаже грешен, как ще реагира човечеството? Какво се случва с разума на Homo sapiens? Защо възникват псевдо научни модели от рода на тъй наречения джендър модел (gender model)? Терминът „джендър” се използва за обозначаване на психологическия пол на човека, за разлика от неговият биологичен пол.

Съществува ли такова понятие като „психологически пол”?

Да. Идеята е още от 1985 г., възниква по времето на Световната конференция за жените, организирана от ООН в Найроби. В рамките на идеята за равенство между жените и мъжете, се настоява да се разработи програма, която да наложи равенство между половете. Междувременно джендър се разрасна и се превърна в световна стратегия. Постепенно малко на брой фундаментално правилни и коректни идеи се трансформираха в ирационална доктрина.

Какво всъщност не е наред в този джендър модел?

Ето какво. Твърдението, че всички хора са еднакви. Че съществуват само хора, които можем да определим като унисекс. Биологичният пол не означава нищо. Първоначалната идея за този абсурд е на американския професор Джон Мъни (1921 – 2006). Заявява, че всички новородени бебета са всъщност полово неутрални унисексуални съзнания (gender-neutral unisex beings). Днес джендър-моделът се преподава в много университети. Положението е тревожно: онези които не вярват в „джендъра”, биват изключвани от научната общност и въобще от категорията на здравомислещите хора. Вече не можем да си представим Бог като мъжка фигура. Съдът в Портланд, Орегон, прецени, че човек е безполово същество.

Тези хора са откачили, трябва да кажем всички ние. И макар милиони хора от цял свят, сред които има и мнозина учени, да споделят това мнение, то не получава голяма гласност. Проблемът се крие в отровата, присъща на идеологиите. Всичко, което не съответства на начина на мислене на левицата, ще бъде обявено за „популистко”, „мизантропно” и „регресивно”. Всичко, което не съответства на начина на мислене на десницата, ще бъде обявено за „лъжливо”, „лицемерно” и дори за „национално предателство”. Налице е върховенство на „догматизма” и не само.

Интелектуална и културна промяна? Политическа промяна? Или техниката „CRISPR-CAS9” – нов метод за модифициране на генома с изключителна точност, разработен от д-р Кейти Ниакин, специалист по генетика в института „Франсис Крик” в Лондон и френските микробиолози Еманюел Шарпентие и Женифер Дудна?

През май 2016 г. сто и шестдесет души се събраха на конференция в Медицинския факултет на Харвардския унивирситет за да обменят мнения. Предмет на дискусията: изкуствения човешки геном. Ще може ли да се създават хора с конкретни характеристики, хора с „чип”? Въпрос, изключително противоречив от морално-етична гледна точка. И дали моделът „джендър” не крие отговора?

Професор Едуард Фредкин, физик от Бостънския унивирситет, е убеден, че електроните, които се въртят около атомните ядра, непрекъснато обменят информация с други електрони и този обмен се основава на нещо като код. „Какво представлява животът?” пита Фредкин. „Какво представлява съзнанието? Ами мисленето, паметта и всичко останало?” Смята, че нашата ДНК, която се предава от поколение на поколение, не е нищо друго освен дигитално кодирана информация. От самото начало тази информация съдържа отговора на нашето развитие като форма на живот.

Мозъкът ни е продукт първо на ДНК и едва след това на клетките. Клетката на свой ред се състои от милиони атоми, а около всеки атом се въртят електрони. Именно ДНК е хранилището на информацията, която осигурява данните за развитието на съответната форма на живот. Тази информация е налице преди която и да е била форма на живот да започне да расте и да се развива.

Да си зададем въпроса: ако съзнанието възниква само защото електроните и неутроните се въртят около ядрото и създават съответния ефект, тогава би трябвало да е възможно да предизвикаме изкуствено този ефект? Възможно ли е това?

Мозъкът ни функционира, защото стотици милиарди неврони си разменят съобщения и създават когнитивна система с помощта на връзки, наречени синапси. И тъй като всяка нервна клетка може да предава информация по стотици контакти, това води до образуването в човешкият мозък на невронна мрежа и обхваща проблема цялостно. Мозъкът ни не трябва да прави никакви изчисления.

Това прави всяко човешко същество уникално. Същото се отнася и за всяко човешко действие. Въпреки общите черти, всеки отделен човек има собствени, при това различни, мисли, чувства, спомени. Около 100 милиарда неврона обменят информация в човешкият мозък и с помощта на своите синапси създават невероятна когнитивна система И тъй като е известно, че всяка нервна клетка поддържа стотици контакти, невронната мрежа се състои от 100 трилиона връзки. И това е само приблизителна стойност. Всеки човек изживява емоциите си по различен начин. Вкусът, мирисът, докосването… Това са неща, които възприемаме напълно индивидуално. На Земята живеят 8 милиарда души, но нито един от тях няма същите пръстови отпечатъци като друг индивид. Същото се отнася и до генетичния код.

Всеки човек е различен от останалите.

Нека погледнем на човешката раса и от един друг ъгъл – този на мъжете и жените. Мъжът и жената делят около 97% от гените си. Всички ембриони се зараждат в женските индивиди. Полът се определя от генетиката. Само много малък брой Y-хромозомни гени пораждат мъжественост, като задействат няколко биохимични активатора по време на ранния гестационен период. Това е факт. Ние не сме еднакви дори на вътревидово ниво, макар, разбира се, да сме много сходни.

А колко по-добра е еднаквата матрица...

В миналите години и векове, тази индивидуалност се е контролирала чрез различни идеологии и религии. С настъпването на глобализма, матрицата трябва да се трансформира- необходими са нови модели за контрол на идивидуалността. Такъв модел е и джендър модела. Модел, при който всички да бъдем еднакви!

Но този модел противоречи на природните закони и засега е труден за възприемане. Но все пак….. Ако този модел за контрол на човешката индивидуалност не сработи, ще се търсят и други модели за контрол – контрол чрез страх.

Източник