Светът в теб19 юни 2023

Петте неща, за които хората съжаляват най-често на смъртния си одър

„Иска ми се да имах смелостта да живея живот, в който съм верен на себе си, а не този, който другите очакваха от мен..."

изображение: iStock

Бившата медицинска сестра Брони Уеър от Австралия разказва за първите пет неща, за които най-често съжаляват хората на смъртния си одър. Брони Уеър е автор на бестселъра „Петте неща, за които най-много съжаляваме преди смъртта", преведен на 27 езика. Освен медицинска сестра е била и плажен барман, мениджър в банка, лектор на тема духовно израстване. Има издадени авторски песни и стихове.

Дълги години работех в системата за палиативни грижи. Пациентите ми бяха на прага на смъртта. Те споделяха с мен съкровени мисли. Бях с тях през последните три до дванадесет седмици от живота им. Хората израстват много, когато са изправени пред усещането за приближаващата смърт.

Научих се никога да не подценявам ничия способност за растеж. Някои промени бяха феноменални. Всеки от тези хора изпитва различни емоции – отричане, страх, гняв, разкаяние и в крайна сметка приемане. Всеки един пациент намери своя мир преди да си тръгне, всеки от тях.

Когато разговаряхме за това, какви съжаления изпитват за нещо от живота си, което са пропуснали, или не са му обърнали достатъчно внимание, или биха направили по-друг начин, споделянията на умиращите често се повтаряха.

Ето най-често срещаните пет съжаления:

1. Иска ми се да имах смелостта да живея живот, в който съм верен на себе си, а не живота, който другите очакваха от мен.

Това беше най-честото съжаление, изказвано от почти всички. Когато хората осъзнаят, че животът им е почти свършил и погледнат ясно назад към него, е лесно да се види колко мечти са останали неосъществени. Повечето хора не бяха отдали дължимото дори на половината от мечтите си и трябваше да умрат, знаейки, че това се дължи на избора, който са направили или не са направили.

Много е важно да опитате да отдадете почит на мечтите си по пътя. От момента, в който загубите здравето си, вече е твърде късно. Здравето носи свобода, която много малко осъзнават, докато не я загубят.

2. Иска ми се да не работех толкова усилено.

Това чувах от всеки пациент от мъжки пол, докато ги хранех. Липсваха им пропуснатите часове с децата, докато са били малки и съкровените мигове с партньора. Жените също говореха за това със съжаление. Но тъй като повечето бяха от по-старото поколение, много от пациентите жени бяха прекарали живота си у дома като домакини.

Чрез опростяване на начина си на живот и вземане на съзнателни решения по пътя е възможно да не се нуждаете от доходите, които мислите, че са ви необходими за пълноценен живот. И създавайки повече пространство в живота си, вие ставате по-щастливи и по-отворени за нови възможности.

3. Иска ми се да имах смелостта да изразя чувствата си.

Много хора потискат чувствата си, за да запазят мира в общуването с другите. В резултат на това те се задоволяват с посредствено съществуване и никога не стават това, което биха могли да са. Много от човешките болести са свързани с неизказаността, горчивината и недоволството, които водят до разбито здраве.

Не можем да контролираме реакциите на другите. Въпреки че първоначално хората може би ще реагират остро, когато промените начина, по който говорите и заявявате честно позициите си, в крайна сметка това издига връзката на съвсем ново и по-здравословно ниво. Или пък ви освобождава от нездравословни отношения в живота ви. Така или иначе, вие печелите.

4. Иска ми се да имах по-близък контакт с моите приятели.

Умиращите ми пациенти до този момент не бяха осъзнали напълно всички предимства на старите приятелства и чак сега, на прага на смъртта, разбираха какво са пропуснали. Мнозина бяха толкова увлечени в собствения си живот, че през годините бяха оставили златни приятелства да се изплъзнат. Те дълбоко съжаляваха, че не са отделили на дружбата достатъчно време и усилия. Всеки липсва на приятелите си, когато умира. И те му липсват, когато е на прага на смъртта.

В забързания ритъм на живота хората се опитват да оправят финансовите си дела, ако е възможно. Но не парите или статутът имат истинското значение за тях. Те искат да подредят нещата повече в полза на тези, които обичат. Обикновено обаче в своята есен те са твърде болни и уморени, за да се справят някога с тази задача напълно. Всичко се свежда до любовта и връзките в крайна сметка. Това е всичко, което остава в последните седмици - любовта и връзките.

5. Иска ми се да бях по-щастлив.

Това изявление е изненадващо често срещано. Мнозина не осъзнават чак до края, че щастието е избор. Те бяха останали затънали в стари модели и навици. Така нареченият „комфорт“ на фамилиарността и пренебрежението преливаше в техните емоции, както и във физическия им живот. Страхът от промяна ги беше карал да се преструват пред другите и пред себе си, че са доволни. Когато навлизаха дълбоко в истинското си аз, те копнееха да се смеят бурно и непринудено и отново да вършат глупости. Когато сте на смъртно легло, това, което другите мислят за вас, е далеч от ума ви. Колко прекрасно е да можеш да се отпуснеш и да се усмихваш от душа много преди да умреш.

Животът е избор. Това е ВАШИЯТ живот. Изберете съзнателно, изберете разумно, изберете честно. Изберете щастието.

Източник