Последните слова на Учителя Петър Дънов (част II)

В книгата „Изворът на доброто“ са поместени последните слова, разговори, лекции и беседи на Учителя Петър Дънов и неговите ученици. Голяма част от тях са се състояли в близкото до София село Мърчаево в къщата на ученика Темелко Гьорев и околните поля и върхове. Учениците на Дънов си спомнят, че той излизал сред природата всеки ден, независимо какво било времето навън.
Докато долу в града отеквали гърмежите от бомбардировките по време на Втората световна война, горе в планините, където Учителя разговарял с учениците си, царяла атмосфера на пълно спокойствие, мир и хармония. Съзнанието на учениците се променяло след всяка беседа с Дънов и те можели да почувстват вътрешно спокойствие и вяра, че въпреки бомбите, скоро всичко ще се нареди и в света ще настъпи един нов по-добър ред.
2.    Когато човек се откаже от преходните желания на своята плът и се предаде на стремежите на своя дух, само тогава може да се повдигне.
3.    Да живееш като душа – това е задачата, която всеки ученик трябва да разреши. Трудна е задачата, но е постижима.
4.    Вярата има отношение към знанието. Само чрез вярата можем да се домогнем до положителното знание. Вярата предшества знанието и знанието предшества вярата. Не можем да вярваш, докато нямаш знание, и не можеш да знаеш, докато нямаш вяра.
5.    Бог никого не изоставя.
6.    Животът не е нито физически, нито духовен. Той има физическа или духовна форма, но той е Божествен.
7.    Молитвата е най-силният акт в човешкия живот. Тя концентрира в едно мислите, чувствата и волята на човека.
8.    Ще се молите и когато сте разположени, и когато сте в противоречия, и когато имате тъмнина в съзнанието.
9.    Човек трябва да се радва на всичко, което го заобикаля – на изворите, на камъните, на Слънцето. От Природата човек ще изучава законите на съвършенството и ще ги прилага в живота си.
10.    Нечистите мисли и чувства създават болестите.
11.    Изпадне ли човек в ревност, съмнение, подозрение, гняв и отрицателни състояния, той трябва да намери начин да ги трансформира. Иначе ще заболее от някаква болест. На всяка отрицателна мисъл или чувство в себе си постави една положителна мисъл или чувство, които да ги неутрализират и трансформират.
12.    Причините на много болести се крият в подсъзнанието. Те са остатък от вашето минало, с което трябва да се справите.
13.    Правилото гласи: за да се справи организмът с болестите, трябва да се повиши вибрацията му.
14.    Изучавайте това, което Бог е създал, защото всяко камъче е резултат на висша интелигентност. Дърветата, цветята, водата, въздухът, светлината са все израз на тази интелигентност.
15.    Всяка мисъл за Бога, колкото и слаба да е, свети като искра. Всяка мисъл за Бога ще ви донесе едно благо. Обърнете ума си към Бога и нормалното състояние на душата ви ще се възстанови.
16.    Давайте път на Божественото в себе си, за да имате мир.
17.    В света има нещо по-високо от познатото. Това е Любовта.
18.    Трябва да считате мислите и желанията на своите братя за ваши собствени и те трябва да бъдат свещени за вас.
19.    Човек се изчерпва, уморява се, ако е прекалено активен във външния живот. Днешният век е много активен във външния живот. Там времето е пари. А човек трябва да разпределя времето си така, че да остави само една трета за активност във външния живот, а другото да бъде за задоволяване на нуждите на духа, на ума, на сърцето, на душата.
20.    Трябва да се знае, че добрите, възвишените мисли имат по-голям брой трептения, отколкото лошите, нисшите мисли. Именно този закон ще използвате. Имаш едно отрицателно състояние. Повиши трептенията си и ще се освободиш от него, защото по-силните трептения на възвишените мисли ще надделеят и ще отстранят отрицателните състояния.
21.    Какво представлява Любовта?  Тя е врата, през която се отива при Бога. Омразата е също врата, но през нея се излиза от Бога. Ако в този свят не можеш да влезеш при Бога, в онзи свят съвсем не ще можеш. Само Любовта може да внесе в тебе възвишеното и благородното. Достатъчно е човек да възприеме малка частица от Любовта, за да почувства подем в духа си. В нея има светлина, радост, разширение, живот, условия за растене и възможности да опиташ всички блага.
22.    Вътре в невидимото, в дълбочината на Битието, Господ работи тайно в умовете и сърцата на човеците. Той работи във всяка клетка и поправя всички охкания и стенания в света.
23.    Няма по-хубаво състояние от това – да чувстваш Божието присъствие в дълбочината на душата си.
24.    Този, тихият глас, който говори вътре в нас – това е Бог. Той говори във всички хора.
25.    Когато обичате, радвайте се, че изпълнявате Божията воля.
26.    Знанието и свободата се дават според степените на Любовта. Само онзи, който придобие Любовта в нейната пълнота, може да има истинско знание. Когато дойдете във връзка с Любовта, ще приемете Божествената светлина. Щом Любовта ви посети, ще придобиете истинската наука. Умът трябва да гледа през очите на Любовта.
27.    Изкуството трябва да има две качества, които са свързани едно с друго. Първо, то трябва да представлява образец, идеал, към който човек да се стреми. Изкуството трябва да представя възвишения живот, да събуди у човека подтик, стремеж да се приближи към Бога. Второ, една възвишена идея трябва да се въплъти в един образ, и то така, че при съзерцанието на образа да изпъква в съзнанието вечната Божествена идея, тя да стане жива за него. По този начин изкуството трябва да свърже човека с Божественото, с вечните идеи.
28.    Божествените блага, които минават през вас, ще задържите временно в себе си и след това ще ги раздадете. Не задържайте в себе си нищо, освен това, което ви е нужно. А останалото – пуснете го, дайте го на другите.
29.    Ако човек съжалява, че е обичал, любовта му не е била истинска. Любов, която не може да издържи на всички изпитания, не е истинска. Това е настроение, чувство, временно разположение.
30.    Добро е това, което е добро за всички, а не само за едного. Справедливостта изисква всеки да се ползва от Божиите блага. Ако ние искаме да ги вземем и да ги задържим само за себе си, това не е право. Трябва да ги дадем и на другите.
31.    Престъплението седи в това, че едни искат да имат повече блага, отколкото им се полагат. Всеки трябва да задържи толкова, колкото му е необходимо.  
32.    Когато човек слиза, т.е. когато е в своята инволюция, той е горделив, понеже живее със спомена за високото си минало. А когато се качва нагоре в своята еволюция, той е смирен, понеже  вижда над себе си височини, към които се стреми и които трябва да достигне. Горделивият слиза, а смиреният се качва. Горделивият слиза, за да измери дълбочината, а смиреният се качва, за да измери височината.
33.    Смирението е първото условие за създаване на връзка с Бога. Това е един от законите на Всемирното Бяло Братство. Смирението е първото качество, което се иска от ученика. При Бога ще отидеш не праведен, не учен, а смирен.
34.    Не търсете щастието в условията. Сега всички търсят щастието вън от Бога. Там е погрешката им. Не търсете щастието в този или онзи човек. Търсете го в Бога. Между Бога и твоята душа трябва да има вътрешна връзка. Възстанови тази връзка и всичко ще се оправи. Човек не е дошъл на Земята, за да бъде щастлив, но да се учи.
35.    Щом се домогнем до Любовта, ще се съединим с Бога.