Последните слова на Учителя Петър Дънов (част I)

В книгата „Изворът на доброто“ са поместени последните слова, разговори, лекции и беседи на Учителя Петър Дънов и неговите ученици. Голяма част от тях са се състояли в близкото до София село Мърчаево в къщата на ученика Темелко Гьорев и околните поля и върхове. Учениците на Дънов си спомнят, че той излизал сред природата всеки ден, независимо какво било времето навън.

1. Хората схващат Бога като абстракция, а Бог е реалност. Въздухът и светлината са условия, чрез които можете да имате преки, свободни отношения с Бога.
2. Всичко, което е извън нас и вътре в нас, което ни заобикаля, представлява форма, чрез която се изявява великото разумно начало. Зад мен, над мен и около мен е Бог. Докато мислиш за Бога, Той е пред теб.
3. При най-големите изпитания, страдания и мъчнотии на човека Бог ще му се изяви в една или друга форма и ще му помогне,
4. Всичко, което Бог е създал, е ценно, но човек не оценява това, което го заобикаля.
5. Има един господар в света. Това е Бог – единствената реалност, на която човек може да се моли, от която всичко може да получи.
6. Бог е вложил капитал във всеки човек. Този капитал се намира в главата му, в неговите мисли, а изпълнението е вложено в сърцето на човека.
7.  Трябва да вземем участие в Божията работа. Това значи да мислим, да чувстваме и да постъпваме като Бога.
8. Колкото по-големи и по-продължителни са страданията, толкова по-велики и по-мощни ще бъдат състоянията на радост и любов, които ще дойдат като последствие на първите.
9. Всички страдания, през които минавате сега, са само за да познаете Бога – първичната причина. И когато Го познаете, ще се яви радостта.
10. Защо Господ ви създаде? За да има кого да обича. Защо сме на Земята? За да се научим да обичаме Бога.
11. Всяка душа е специфична форма, чрез която се проявява Божественото съзнание. Затова Бог бди над всяка форма като над нежно цвете, за да се прояви чрез нея Божественото.
12. Когато Бог ви наказва, това наказание е неговото поучение, за да се върнете в правия път.
13. Ако ние не знаем как да ядем, как да пием вода, как да дишаме и как да възприемаме храната, ще се спънем. Човек притежава един вътрешен усет, който му подсказва коя храна трябва да употребява, и ако се остави на него, ще подбира храната си правилно. Този усет човек може да възстанови в себе си, ако води чист живот.
14. Като употребява вегетарианска храна, човек става по-чист. Месото съдържа повече отрови и прави човека жесток и груб. Когато колят животните, последните изпитват страх, който образува в организма им страшни отрови. Хората ядат месото, приемат тези отрови в себе си, и в резултат се явяват болестите, особено неврастенията.
15. Ако искате да отидете при Любовта, трябва да отидете при Вечния извор – Бога. Вън от Бога не можем да познаем Любовта.
16. Това, което радва човек, е Бог. Всяко нещо, което ти дава вдъхновение, е Бог.
17. Чрез всички, които те обичат, едно същество те обича. Това е Бог.
18. Човек мисли, чувства и действа, но трябва да съзнава, че вътре в него трябва да работи Бог. Допусне ли мисълта, че сам върши всичко, той е на крив път.
19.  … човек трябва да има отличен ум, в който Бог може да се проявява: да има отлично сърце, в което Бог да се проявява, да има отлична душа, в която Бог да се проявява.
20. Едно време човек е бил при Бога и е живял между ангелите. Той сам е пожелал да слезе на Земята да се учи.
21. Който пее, е силен, който не пее, е слаб.
22. Като пеете, Божественият свят се отваря и вие приемате Божествения живот. Ако не пеете – губите. Каквото и да ви се случва – пейте!
23. Никой няма право да отнема на човека това, което Бог му е дал!
24. Както мъчно се изкачва човек по високите върхове, така мъчно се изкачва по високите места на духовния свят.
25. Човек страда, понеже се е отделил от Бога и не знае как да се върне.
26. Причината за страданията и мъчнотиите на човека е неизпълнението на Волята Божия.
27. Господ е създал хармоничен свят, а страданията в него са резултат на човешките дела.
28. При всяка скръб се ражда нещо ново, велико в човешката душа. Великите идеи се раждат след голяма скръб. Човек скърби, докато се роди новото в душата му.
29. Страданието не е наказание. То се дава за поучение.
30. Дойде ли ви някое изпитание, благодарете на Бога. Изпитанията са привилегия за хората. След всяко изпитание човек придобива нещо хубаво.
31. Всички страдания, препятствия и изпитания на човека целят пробуждане на висшето съзнание в него.
32. Един велик закон владее в Природата: човешките души се развиват чрез страданията, в тях те научават великите загадки на живота.
33. Колкото повече е издигнат човек, толкова по-големи са страданията, изпитанията и противоречията, през които минава.