Светът в теб29 юли 2021

Няма лечение за страданието, защото животът не е болест и смъртта не е наказание

Юнгианецът Джеймс Холис за кризата на средната възраст

Илюстрация: Unsplash

Д-р Джеймс Холис е роден в Спрингфийлд, Илинойс. Получава бакалавърска степен от Манчестърския колеж през 1962 г. и докторска степен от Университета Дрю през 1967 г. Джеймс е преподавал хуманитарни науки в продължение на 26 години в различни колежи и университети преди да стане един от най-популярните анализатори на Юнг и да оглави няколко юнгиански центрове в различни щати. Автор е на „Психични води“, „Под сянката на Сатурн“, „Създаването на живот“, „Защо добрите хора правят лоши неща“, „В търсене на смисъла на втората половина от живота“.

Предлагаме ви няколко цитата от непревежданата на български език негова книга „Превалът в средата на пътя. Как да преодолеем кризата на средната възраст и да намерим нов смисъл в живота“. В този труден период за преоценка и преосмисляне на битието ни, от който се страхуваме всички, психотерапевтичните разсъждения на Холис могат да ни помогнат да почувстваме, че не сме загубени, че животът не свършва нито на 50+, нито на 60+, нито на 70+ и ние точно тогава имаме уникалната възможност да почувстваме отново неговото съвършенство.

Когато сърцето внезапно се свива и човек се чувства смъртен, той изведнъж се сблъсква с неизменния факт за крайността на живота. Магическото мислене на детството и героичното мислене на продължителното юношество, наречено първа зряла възраст, само доказват неадекватността на представата на човека за реалния живот. Експанзивното, властно его превръща детската уязвимост в усещане за величие. Спомнете си известните фрази: „Ще живея вечно“ и „Ще се науча да летя“. Надеждите на новороденото его да стане безсмъртно и известно са в пряка пропорция с детския страх и всеобщото невежество. По същия начин горчивината и депресията, изпитвани на средна възраст, пряко зависят от това колко енергия е изразходвана за нереализуеми детски фантазии.

Егото трябва да намери опорна точка в необятната и непонятна Вселена. За по-лесна представа този процес може да се сравни с коралов атол, образуван от вкаменени мекотели, които са се разраснали. По същия начин егото натрупва частици опит и създава от тях структура, която може да издържи на мощния натиск на приливите и отливите. Естествено, его-съзнанието стига до заключението, че трябва да се предпази от непреодолимите преживявания в живота и да компенсира липсата на сигурност с чувство за величие.
Илюзията за величие ни позволява да преодолеем чувството на страх и да не се боим от идващата тъмнина, когато лягаме да спим. Но стагнацията в средата на посредствеността е само киселата закваска на средната възраст. И дори тези хора, които стават известни, дават имената си на луксозни хотели и довеждат децата си до лудост, не стават по-свободни от останалите, тъй като са изправени пред ограничения, загуба на интерес към живота и неизбежността на смъртта.
Ако притежанието на власт и привилегии позволява на човек да живее в мир със себе си или да вижда смисъла на живота или поне да се наслаждава на живота възможно най-дълго, това означава, че в инфантилните желания има някакво съдържание, което ние проектираме.

Няма лечение за страданието, защото животът не е болест и смъртта не е наказание. Страданието създава път към по-смислен и по-смислен живот.

Можем да кажем, че всички чуваме гласове; това са нашите комплекси: части от нашата психика, които се обръщат към нас, но тъй като нашето съзнание не ги чува, ние ставаме техни пленници.

Юнг определи неврозата като „страдание на душа, която не е разкрила значението си“. Всъщност страданието се оказва необходима предпоставка за трансформацията на съзнанието. На друго място Юнг нарича неврозата „неавтентично страдание“.

Неспособността на човек да навлезе във втората половина от живота, поради триения в отношенията с другите, е основната пречка за развитието на способността му да усеща своята психическа реалност. Също така трябва да се вземе предвид необходимостта от спазване на някои социални норми, които съществуват във външния свят. Всеки от нас е имал моменти в живота, когато е искал да се отдалечи от лудостта на живота, доколкото е възможно и такава възможност може да има благоприятен ефект върху психичното ни здраве. Но напускането на социалния живот завинаги означава изключване на възможността за развитие на лична идентичност. Юнг, както винаги, лаконично и в същото време много ясно формулира тази задача: „Страхът е предизвикателство, защото страхът може да бъде облекчен само чрез смелост. И ако не рискувате, смисълът на живота по някакъв начин избледнява и цялото бъдеще е осъдено на безнадеждна загуба, на сива, тъпа монотонност, озарена само от блуждаеща светлина“.

Може би най-полезната техника за участие във вътрешен диалог е работата с вашите сънища. Нашата култура има дълбоко вкоренено презрение към вътрешния живот и поради това не отдава никакво значение на сънищата. Но човешката психика комуникира чрез образи в сънищата ни - образи, които изглеждат доста причудливи и странни за егото, въпреки че въплъщават енергията и телеологията. Когато успеем да научим скритото значение на образите, ще открием такава дълбока мъдрост, каквато не може да бъде извлечена от никоя книга или социална институция. Тази истина принадлежи само на нас и на никой друг. Ако можем да разберем за себе си значението на поне някои от сънищата си и да следваме скритите им напътствия, тогава ще имаме по-добра представа кои сме, какво е правилно за нас и къде ни призовава истинската ни същност.

Съществува и методът на Юнг за активно въображение. Това е различно от метода на Фройд за свободна асоциация и не е форма на медитация. Това е начин за активиране на въображаемата сфера чрез рисуване, скулптуриране, танцуване или нещо друго, което ви позволява да влезете в контакт с емоционалния заряд, съдържащ се в изображението. Този тип Auseinandersetzung не само помага на ума да разбере значението на сънуваните образи, но също така насърчава развитието на диалог между егото и истинското аз. (Юнг използва една от съставните немски думи „Auseinandersetzung“, за да опише диалога, който човек задължително води със себе си . В превод от немски това означава „заместване на едно нещо с друго“, тоест това е образен израз за конфронтация или диалектично противоречие.)