Мистерията отвъд всички представи!

Адам Чаксфийлд е професор по политическа философия, който на 33-годишна възраст преживява духовно пробуждане и става духовен учител. Роден е в Англия, понастоящем живее в Сан Франциско. През 2010 г. с подкрепата на учителя си Питър Фенър Адам започва да води индивидуални и групови семинари в Северна Америка и Европа, лични и онлайн консултации. Основател е на Центъра за недуална осъзнатост в САЩ. Създател на обучителните програми Falling Open и WE Relating. През септември Адам ще дойде за четвърти път в България.  

Адам, определяш се като недуален учител, кажи ни повече какво означава това и какво представлява това учение?
За недуалността могат да се кажат премного неща и никое от тях не е вярно. Тя може да бъде докосната само чрез опитност, чрез директно преживяване. Тя показва това, което наистина е, а то неизбежно е отвъд всякакви концепции, идеи, образи, философии и доктрини, било то будистки, суфистки, християнски и т.н. Това, което е и в което съществуваме, е отвъд всичко това. В момента, в който го облечем в думи, ние го ограничаваме, а умът започва да напасва думите към своите разбирания. Затова недуалният учител не се занимава с търсене на правилния отговор, не преподава нови концепции, техники и знания. Отваряйки и поддържайки защитено пространство, той помага да на влезем в непосредственото преживяване на реалността. Да се отворим за мистерията, която е отвъд всички представи и в която реално се случва животът ни. Когато успеем да се освободим от привнесените отвън представи за това кои сме, как трябва да живеем и да се държим, ние се отваряме за собствената си автентичност. Преоткриваме енергията, силата и свободата си. Животът се изпълва с лекота, когато сме готови да живеем в истината такава, каквато е.
Истината е вътре в нас и е уникална за всеки един. Тя се разкрива, когато започнем да живеем тук и сега. Но да живеем автентично, с цялото си същество, а не просто през интерпретациите и моделите, наложени ни отвън. Нито собствената си истина, нито реалността можем да разберем с ума си. Често чуваме да се говори, че ние създаваме реалността си, че има друга, обективна реалност, която е отвъд представите и проекциите. Всички тези приказки не са истина. Ние живеем в реалността, познаваме я, но няма как да я облечем в думи. Тя е преди и отвъд всяко разбиране, концепция и интерпретации. Затова съм внимателен с думите, защото в момента, в който ги използваме, за да опишем нещата отвъд тях, хората автоматично изграждат нови проекции и концепции за себе си и живота. И така отново попадаме в капана на обусловеностите, било то по-възвишени и по-духовни от досегашните. И отново се отдалечаваме от истинските нас.
Доверието в нашето директно преживяване, това е най-високият авторитет, на който можем да разчитаме. Трябва да го култивираме, защото от деца ни учат да не се доверяваме на собствените си преживявания и с години сме били отдалечавани от тях за сметка на всички представи, за които толкова говоря. Дори когато слушаме духовен учител, трябва да наблюдаваме дали думите и действията му ни резонират. Не бива да приемаме каквото и да е за чиста монета само защото е изречено или написано от авторитет. Ако някое учение или практика са добри за нас, ще ни отварят, ще ни олекотяват и обогатяват. Носят ли тежест, срам, свиване – не са за нас и е добре да не им отдаваме внимание и енергия. Те може да са били подходящи в миналото или да ни бъдат в бъдеще това е в реда на нещата. Моята цел е да помагам на хората да откриват своята истина, а не да вярват в това, което говоря.
Забелязах, че по време на сесиите и ритрийтите, които водя, участниците не засягат доброволно темите за интимността. Табуто е толкова силно, че хората дори не насочват вниманието си натам, не се чувстват свободни да споделят опитност, да задават въпроси. Затова намирам за изключително важно да отворим пространство за тази тема, защото именно с нея са свързани най-големи дози страх, срам, блокажи. А те ограничават свободата ни.
Сексуалната сила е много могъща. Тя е самата жизнена сила, коренът на живота. Затова и има толкова забрани около нея. Следователно и твърде малко възможност да я опознаем такава, каквато е, да видим истината за нея. В нас са заложени много и силни представи за това какъв би трябвало да е сексът и какво е еротичната енергия. Културите дават безчет правила и директиви в тази посока, затова е една от сферите, които е наистина трудно да погледнем обективно, да говорим за нея честно. Блокажите в сексуалната енергия, причинени от страха и срама, ограничават жизнената ни сила и възможността да се самоизразяваме, не можем да сме в унисон с желанията си и така не изпитваме радостта от живота. Всичко е някак спряло и без енергия. Фундаментално се откъсваме от самите себе си. А животът непрестанно се стреми именно да се самоизразява, иска от нас да се разгръщаме, да творим. Когато сме откъснати от своята еротична енергия, действаме според това, което вярваме, че е редно и правилно, вместо да следваме собствения си автентичен повик отвътре. Говоря за живота по принцип, не само за действията ни в интимен план.
Така е. Живеем с много различни видове срам и страх във всевъзможните сфери на живота. Но те винаги са погрешни. Наложени са, за да ни карат да се чувстваме малки, безпомощни, без право на съществуване. Да внушават: „ти си лош“, „не поемай никакви рискове“, „не изпъквай“. Освен това самата поява на срам ни завърта в порочен кръг: започваме да се срамуваме, че ни е срам... Защото срамът е „забранено“ чувство. Въпреки че всеки го изпитва, той е заклеймен като лош, недостоен, не духовен. Което допълнително усилва трудността и болката от срама.
Да създадем защитено пространство по време на ритрийт или в собствената си ежедневна практика, в което да си позволим да навлезем в преживяването на срама и да го наблюдаваме. Но без да се отъждествяваме с него и да се осъждаме за това, което преживяваме. Колкото повече го наблюдаваме, толкова повече откриваме моделите, които срамът прожектира върху преживяванията ни. По този начин автоматично спираме генерирането на още срам и болка. Много е красиво, когато започнем да виждаме как работят срамът, страхът или други чувства, които блокират автентичността и жизнената ни енергия. В самото изживяване можем да се издигнем с различните енергии, да ги срещнем, да ги опознаем, да позволим на енергиите да се покажат, да се изявят, без това да е проблем. Когато ги откриваме и наблюдаваме, насочваме към тях изпълненото си с любов внимание и блокиращите емоции започват да губят своята власт над нас. Механизмите им се обезсилват и разтварят. Разблокираната енергия се пренасочва към нашата автентична сила.
Привидното противопоставяне идва от това, че заради наложените ни стереотипи за щастлив и успешен живот непрестанно се опитваме да градим един образ за себе си и за живота си и през неговата призма се сравняваме с околния свят: кой е по-добър, по-духовен, по-щастлив... Когато спрем с тази игра, идва свободата. Много изкривена концепция е, че трябва да ставаме каквото или когото и да е, било то и по-добри, по-духовни и т.н. Ние сме перфектни и красиви такива, каквито сме. Само трябва да спрем да играем роли и да позволим на автентичността да бъде. Живеейки в мистерията, идва една нова представа за щастието. Но понякога това е много трудно. Самата идея да пуснем контрола и представите си може да е толкова силна, че буквално да имаме чувството, че може да ни убие. Позволим ли си обаче да рискуваме и да се отдадем на директното преживяване на себе си отвъд моделите, откриваме, че състоянието няма нищо общо с това, което сме си представяли. В настоящето на истинските ни чувства всички проекции, че някой би ни мразил или че ще е срамно и т.н., се разпадат. Това е един от начините, по които развиваме доверието в себе си по пътя.