Хората живеят посредствен живот. Гледат телевизия и после сънуват новините.

- Лесно ли се свири на флейта, Пепси?
- Най-лесно е на флейта. Красивото при нея е, че се постига естествена медитация. Когато свириш, ти си тук и сега. Не си в бъдещето, нито мислиш за миналото. Това е лесен начин да медитираш и да проявяваш нещо красиво от сърце. Е, в началото не е много красиво, но само докато се научиш.
Когато бях 17-годишен, започнах да свиря на барабани и тарамбука, после се захванах с флейтата. Докато свирех на тарамбука, се явяваше един много ефирен женски глас и ме водеше. Чувствах как летя над езера, гледайки отвисоко красиви местности...

- С музика ли започнаха духовните ти изживявания?

- Мрънкането. Веднъж, когато се връщах от Индия, срещнах българи в самолета и ги чувам как си говорят, че не им се прибира заради мръсотията и беднотията. Попитах ги – сигурни ли сте, че в България е мръсотия и беднотия, защото според мен тя си е супер. В Индия видях наистина бедни хора, прокажени, тук няма такива на улицата. Трябва да са благодарни тези, които живеят на тази свята земя. Мрънкането прави живота гаден, иначе той е красота. Но е нужно човек да има доброта и благородство, за да я види. Когато ги носим в сърцето си, животът е хубав. Ако аз съм добре, ти си добре и той също, става една хубава атмосфера. От нас зависи да направим живота си хубав. Когато очакваме, че нещо гадно ще ни се случи, то се случва наистина.
Българите в същината си носят божественост и красота, но поради карма и тежки условия забравят себе си. Никой не е лош, въпросът е, че не могат да се сетят за тази божественост вътре в тях. У всеки го има този потенциал. Трябва само да се сетим, да повярваме и да се обичаме. Това обаче е трудно. Ако някое учение успее тук, няма как да не успее навсякъде по света.

- А защо избра да живееш в България?
- Имам усещането, че Беинса Дуно поиска от мен да остана тук, заради него останах, макар да не съм бил никога от Бялото братство. Той е велик учител, който не е оценен от всички. Ако хората видят величието у него, ще израснат. Но никой не почита този, който му е под носа.

- Има ли разлика между духовност и религия?
- Огромна. Онова, което наричат религия, е интелектуално занимание, там вярата е на ментално ниво. На по-дълбоко ниво човек не е нито мюсюлманин, нито християнин. Той е Човек. Външното проявление на религиите те кара да забравиш твоята истинска същност, докато природата те доближава до нея. Бог е самата природа. А религиите се борят срещу това, срещу паганизма. Индианците са пагани, старите славяни, келтите… Днес всички трябва да бъдем християни или мюсюлмани, налагат ни се религии. Но колко хора са избити в името на Аллах или на Христос? Спомняте си „Братя Карамазови“, когато Христос слязъл на Земята, му казват: „Много хора са християни, половината човечество, всичко си е окей. Недей да идваш, ние си вършим работата.“ Това е малко прозрение как приемаме Христос. Той е нещо, което не можеш да наложиш насила. За да стигнеш до Христовите добродетели, трябва първо да имаш духовно развитие, а то няма нищо общо с религиозното. Може да имаш висока религиозна принадлежност и слабо духовно развитие и обратното. Може да си духовно развит във всяка религия, но рядко се срещат такива хора.

- Има много голяма съпротива срещу него от страх, защото не го разбират. Същество като Беинса Дуно, от такъв калибър, много рядко се среща. Той е миров учител, велик дух, който и днес благославя всичко тук. Неговата любов, неговата светлина и днес помага. От „Изгрева“ в София се шири неговото живо присъствие из цяла България. Паневритмията е благословия за целия народ. Учителя е просветлен човек, който е видял как да лекува, как да балансира енергиите на хората с паневритмията. Някои буквално го виждат как пристига и хармонизира всички практикуващи. После хората се връщат по градовете си и носят светлина за всички.
- Така е. Но ето аз, като рисувам моя картина, ако не изглежда добре, я оправям с боите си. Това трябва да правим и с живота си: трансформация, преобразуване – от тъмното да направим светло, от лошото - хубаво. Това е истинското изкуство: да трансформираш своя живот, да го правиш красив, да се радваш с ума и тялото си, като изживяваш щастието. Това е смисълът. Всеки трябва да прави тази трансформация лично, а не като някаква обща религия. Сутрин ставаш от леглото индивидуално и те боли гърбът индивидуално. Миеш си зъбите и отиваш на работа. Индивидуално си нещастен, индивидуално се ядосваш на някого. Затова е много важно събуждането на всеки. Утре, преди да станеш, още в леглото, преди дори да си отвориш очите, възхвали възлюбения, възхвали живота, който носи любов, радост, светлина. Кажи си: „Нека да се радвам, нека любовта ми бъде споделена с другите, нека е споделена хармонията. Нека Божието слънце да свети през деня в мене!“ Нека бъдем с хубаво съзнание и после, когато правим другите неща, да не го изгубим. Когато си нацупен, ти си на нож, и другите, и те са на нож без причина. Много е важна нашата лична отговорност! Не ме интересуват религиите и масовите прояви. Имаме отговорност пред самите себе си. Ако кажем, че имаме отговорност пред Бог, става абстрактно. Хората често използват тази дума - Бог, но не знаят за какво говорят. Не са го изживели в тишината. Знаят кой е Бог по това, което са им казали. Едните вярват в тази книга, другите - в друга. А той няма нищо общо. Но и едните, и другите не знаят това. Като вземеш Корана, той е съвършен, защото е спуснат от Бог, на Мохамед му е даден от Аллах. Библията е също свещена и красива. Проблемът не е в Мохамед или Христос, а в хората. Те индивидуално имат проблем. Всичко е в нас самите, целият свят.
- Йога не е религия, есенцията є я има във всички култури. Как бабите са знаели какво да правят, когато някой е болен. Йога означава естествено лечение и поддържане на тялото в здраве. Тя е много важна, за да са здрави хората, по-малко агресивни и депресирани, да не са изолирани от природата.
През 70-те пътувахме с приятели из Македония. Спираме до гробищата на едно село до Охрид и гледам един възрастен човек лежи върху гроб. Питаме го:„Защо, бе, дядо?“ А той ни отвръща: „Упражнявам се...“ Ако видите такъв човек, знайте, че е много по-жив от нас, градските хора, ние сме полуумрели с бързи храни и пластмасови вещи. Много сме упаднали по отношение на духа, загубили сме връзката със земята, а това е много древна връзка.
- Изкуството е контакт между хората и природата, както и между нас самите. Хората контактуват със себе си чрез изкуството: чрез танца, музиката, пеенето, рисуването…Тук ще добавя и дишането, чрез него се опитваш да си спокоен и тих, да не мислиш. Според мен дишането е полетът на изкуството. Когато танцуваш пък, се потиш, токсините излизат и какви ритми само минават през теб. Ако си копал цял ден земята, после се хванеш на хорото и си легнеш изкъпан, чист, в молитва – всичко е хубаво после. Защото чрез мотиката се заземяваш, а с молитвата се отваряш към природата и Бог. Беинса Дуно казва така: Тежкото хоро може да лекува всички болести! И е така. Народите на Балканите са знаели как да живеят здрави, силни и в разбирателство. Ако да е имало кавги и конфликти, като се хванат на хорото и пийнат малко, и ще се отпуснат. В ритъма на хорото дишането на хората се изравнява, влизат пак в баланс и взаимоотношенията в селото се хармонизират. Много сме пропаднали по отношение на духа. Това считам за гениално изобретение! То е от самата природа. А тези естествени тактове, природни, лечебни, ги имат и индианците. Има едно племе в Аляска, където например, ако две жени се скарат, се хващат за ръце и започват да издишат заедно, докато не се изравни ритъмът им на дишане. Не си тръгват, докато това не се получи. И така си оправят кавгата с дишане и със звуци. Във всички древни племена имало такива, така да кажем, естествени лекарства, с които хората да си оправят взаимоотношенията.

- Трябва ли учениците да се занимават с изкуство?
- Важно е, разбира се, изкуството да се преподава, обаче по-важно е да се практикува. Ако не, няма никакъв ефект. Ако погледнете моите картини преди 10-15 години и сега, ще разберете за какво говоря. Има огромна разлика. Някаква трансформация се е случила с мен през годините и картините показват това, защото картината е огледало на психиката. Като рисуваш, се гледаш себе си.

- Опасно ли е, когато художници в депресия рисуват и техните картини не са много позитивни? Това не влияе ли негативно на хората, които ги гледат?
- Да, проблем е, когато в изкуството няма отговорност, а само бизнес, пари и слава. Има подмяна на истинските ценности. Защото не е важно колко си известен, а колко се радваш в сърцето, колко ти си щастлив тук и сега, то е твоята ценност. Запомни това! Колко си щастлив, колко си спокоен и колко радостно живееш сега - това е твоята ценност. Индивидуално! Дори да имаш милиони, ако не се радваш - значи сърцето ти е умряло.

- Много хора с умрели сърца има наоколо – доста тъжно. Има ли надежда?
- Надежда винаги има, ако се радваме от сърце, ако имаме любов едни към други, ако не се осъждаме. Ако се обичат хората помежду си, както Бог нас ни обича, светът ще бъде много по-красив. Поради нашите вътрешни безлюбия е такава ситуацията. Когато няма хармония между хората, няма и връзка с Бог. Той е хармония, красота, доброта.