Светът в теб28 февруари 2022

Реалната „Доктор Дулитъл"

Жена общува с животните „телепатично“, учи другите как да го правят

Худл Анри Русо, илюстрация: Wikimedia.org

Представяли ли сте си някога, че можете да общувате с животните точно като д-р Дулитъл? Е, намерихме реална личност, която ще ви отведе на вълнуващо пътешествие, за да откриете начини за възстановяване на дълбока връзка с природата. Когато хората общуват с животни, те създават безценен мост между двама представители на земната природа. Вие като човешко същество можете да влезете в диалог и да си припомните как да чувате посланията от естествената среда.

Анна Брайтенбах играе важна роля в напътствията, наставничеството и комуникацията между човек и животно и може да бъде наречена „Д-р Дулитъл" в реалния живот. Тя живее в Западен Кейп, Южна Африка, и предлага семинари и консултации за местни и чуждестранни клиенти. Целта й е да повиши осведомеността на хората, емпатията им към животните от дивата природа, тяхната съпричастност и взаимното разбиране между представителите на различните видове.

Анна Брайтенбах е минала обучение в Международния институт за животни в Асизи, Калифорния, САЩ. Тя практикува комуникация с диви и домашни животни от 18 години в Южна Африка, САЩ и Европа. Работила е с лъвове, гепарди, бабуини, слонове и вълци. Вярва, че взаимоотношенията между хората и другите видове могат да се развиват както на лично, така и на духовно ниво.

Документалният филм „The Animal Communicator“ е базиран на нейния живот и излиза през 2013 г.

Анна избира да изживее страстта си към дивата природа, като стане „приятел" и „изповедник" на гепарди. Тя непрекъснато е в близък контакт с дивите животни, което в крайна сметка отваря сърцето й за болките и проблемите им и тя се научава, че съществува и друг вид емпатия. Нейните „психически преживявания“ в този род общуване започват, когато е на обучение в специално училище за изучаване на дивата природа, което се намира край Сиатъл, щата Вашингтон.

Анна каза в интервю: „Тъй като бях отгледана в Африка, не знаех почти нищо за видовете в Северна Америка и следователно не можех да анализирам или интерпретирам следите, които наблюдавах, както и други визуални знаци. В съзнанието ми просто нямаше заредена „база данни“ с изображения за търсене.

Наставниците ми ми казаха да затворя очи и да „почувствам“ енергията от тези места. И че ще получа кратки умствени образи или други усещания за това кое животно е оставило тези следи от лапи. Първоначално си мислех, че губя ума си, но отново и отново тези „внезапни познания“ се оказваха верни.”

Брайтенбах определя това като директна комуникация между ума или прехвърляне на информация“. Тя добавя, че всеки има тези способности, заложени в своите системи. Нашите предци са използвали тези умения всеки ден. При установяване на контакти с представители на дивата фауна, в употреба е влизала всяка физическа форма на изразяване.

Според нея интуицията е естествена и че уловката е да знаеш как да получиш достъп до нея съзнателно, вместо да чакаш да стане спонтанно.

На въпроса дали наистина използва „телепатия“ за комуникация или това е „извънземен език“, Анна отговаря: „Това е простичко. Въпросът е да успокоиш ума си и наистина да възнамеряваш да се свържеш. Животните го разбират веднага, много лесно. След това изпращам или мисловен образ, мисъл/изречение (невербално), или емоция... каквото дойде по естествен път. Не се изискват усилия от изпращащата страна. Пренасянето се случва на квантово ниво, на универсалния език на чистата енергия."

Източник