Илюстрация: Деб Дауд, Unsplash
Никога не съм искал да размахвам пръст на никой човек, защото се чувствам грешен и никакъв, за да го направя. Единственото, което искам да разкрия в текстовете, които пиша и моите думи, са Божиите обятия. Тези, които почувствах от малко дете дори и по време на ужасните ми страдания. Тези обятия, които са отворени за всичко и за всеки.
Искам всички да почувстват, че Бог има план за тях и че ги обича вечно, без това да се променя, независимо от действията им. Искам да кажа на всички, че не са това, което мислят или чувстват, това, което другите са ни казали и са ни набили в главата и сърцето ни.
Не, ние не сме нашите мисли мисли или чувства, ролите и маските, които ежедневно носим, ние сме нещо по-дълбоко отвъд мислите и действията. Ние сме образи на Бога, Божия светлина, деца на Този, Който ни е създал и никога не би ни оставил да се изгубим. Не сме това, което бяхме вчера или само това, което сме днес, но това, което можем да станем утре.
Нека оставим настрани заблудите на ума и нека обърнем внимание на истината в сърцето си. Там, където живее Христос, там, където винаги има мир, светлина и радост. Просто остани тих и спокоен и ще усетиш дори и само за минута, че цялата суматоха е на повърхността на морето, а на дъното винаги има мир. Слез към дъното на сърцето си и си отдъхни.
Много хора ме питат: “Но отец, с толкова похвали и обичливи думи не ставате ли самонадеян?” Усмихвам се и си казвам: “Ако знаеше моите травми и рани, нямаше да ме питаш”. Изпитанията са най-голямата благословия в живота ни. Сега, когато преминаваме през тях, не го осъзнаваме, но ще дойде момент, в който всички неща ще се свържат помежду си и разпръснатите сцени от живота ни ще се превърнат в най-съвършения житейски сценарий.
*Отец Харалампос Пападопулос е клирик на Критската архиепископия. Роден е на 26 март 1976 г. в Ираклио, о-в Крит. Живее в с. Пиргос, о-в Крит, и служи в местния храм „Света Ирина“.