Ваклуш Толев: Милосърдието е ризницата срещу жестокостта!
Ако то липсва, не може да се изгражда бъдеще
Той е човек, преживял от първо лице политически гонения, лагери и затвори; обявен от един тоталитарен режим за „враг на народа“, с издадена смъртна присъда, но успял с достойнство и липса на каквото и да е отрицание да излезе от другата страна. Богослов, университетски преподавател и автор на десетки трудове, в които формулира учение, наречено Път на мъдростта. Ваклуш Толев е и човекът, отправил предложение към ООН да се допълни Хартата за правата на човека с клауза за правата на душата, както и да се премахне от гражданския и наказателния кодекс понятието „враг“.
Ще трябва да се прави разлика между състрадание и милосърдие. Вие можете с часове да състрадавате, можете да кажете и благи думи, но да не проявите милосърдие. Най-характерната съпоставка, дадена в Евангелието, между милосърдие и състрадание е притчата на Христос за милосърдния самарянин (Лука 10:30-35).
Когато имате изградена духовност и душевност, вие можете да поставите правила на развитие не само на личната си потреба, защото човекът е отговорен и за другите. Тогава се явява потребата от етика. Етиката е излив на духовността ни и същина на душевността ни!
Когато говорим за милосърдието, личността и обществото са неразривно свързани. Милосърдието, както и благотворителството е това, което в социалната даденост се прилага във взаимност. За да може човечеството, отделният народ, отделният човек да намерят своята взаимност, за да се закрилят в живота както от това, което наричаме беди, така и в тенденцията да направят все по-съвършено личното си битие, семейната потреба, социалната реалност и националния път. Няма човек, който в своето лично битие да не е понасял ударите на това, което с една обикновена дума наричат съдба. (А разбира се, съдбата не е само чуждо действие.) Няма човек, който да не е понесъл нейните удари. Особено тези, които изживяват ужасите на войните.
Съвест, проявена като добродетел
Милосърдието не може да има никакъв характер и никакъв цвят на принадлежност – то е всемирна даденост. И тези, които основават Червения кръст, точно това изживяват – че то е всемирно дело. Виждате как в Женевската конвенция се кодифицира поведението във войната. Война е и все пак в тази война са сложени много интересни закони: Военнопленникът не може да бъде убит или осакатяван. Отделен е въпросът какво се извършва. Принципно великото е милосърдието и в международното, и в личното законодателство. Ако липсва милосърдие, не може да се изгражда бъдеще! А рушителят като идея за възмездие ще получи своето...
Милосърдието е събудената съвест като проявена добродетел. А съвестта е нелегитимираният глас на Божеството в човека. Затова народът за този, който в предсмъртни часове – изживявайки някакви тежки болезнености, конфликти – прави една изповед, има един израз: „Съвестта му заговори“. Какво е да заговори съвестта? Това е човек да има духовно огледало, което някои поради идеология се срамуват да го признаят. Но не могат да отрекат огледалната неприятност да се срещнат с образа, който не е бил толкова съвършен в личното поведение или в поведението на народа.
Съвестта е един от много странните феномени – „няма съвест“, „има съвест“. Няма човек без съвест, но не всеки я проявява. И защо трябва съвестта да я бележим само тогава, когато имаме нарушение или спазване на правилата? Тя е еднакво свидетел и на доброто, и на лошото дело. Защото едно вътрешно удовлетворение – това е една усмирена съвест, една награда на поведение, че тя ви е създала възможност да направите добрина.
В българската история говоря за липса на жестокост. Ние сме погълнали много отрицания в две големи робства, но това не създаде у нас психология на жестокия човек. Разбира се, има прояви на престъпления, които сега свидетелстват за жестокост, но не можем да кажем в никакъв случай, че са плод само на една българска психология, а на една внушена развратност в душевността и приложната етика: „Всяко мое е мое и всяко чуждо е мое“. Това беше психология, която трябваше да се мотивира в приложна етика на колективно съзнание, а не на лична отговорност. А милосърдие в колективност много трудно се прави. Добродетелта е лично благо и лична подбуда, а след това тя, служейки на социалното, създава примера на ценностите.
Милосърдието и благотворителността можем да кажем, че са пъпната връв както на личността, която ще трябва да се осъществява в обществото, така и на обществото, което ще трябва да градира личността. Защото всяко общество трябва да съхрани добродетелните и гениалните си личности. А всяка добродетелна или гениална личност трябва да даде на обществото един градус повишение в отношението за доброта.
Как се прави милосърдие? Свещеникът отминава пребития, левитът отминава, добродетелният самарянин спира. Това са големите конфликти, които човек трябва да ги реши в себе си. Навремето имаше милосърдни сестри, а сега ги направиха само медицински. Така се отне милосърдието като вътрешно поведение и потреба и се сложи само като служебна гласност и валенция.
Защото не е достатъчно да правиш добро. Трябва да бъдеш добър и когато не правиш добрини – да си добър, е вътрешна отговорност. Който от съображения прави добро, се развива – добрият е свободен от кармата!
Не състраданието, милосърдието е добродетел!
Още по темата:
Няма значение колко опасен е пътят пред нас. Той е по-добър от този обратно.
Емет Фокс: Ако нямате време за молитва и медитация, ще имате много време за болести и неприятности
Дете, оперирано от тумор, набира средства за други пациенти с тумор
8-годишният Рави изпя прекрасна песен в „Британия търси талант“, подкрепян от лекари, приятели и роднини
Планираме ли собствения си живот, преди да се родим?
Душите ни може да подготвят сцената за определени уроци или възможности
Промени себе си, промени света
Водена от Джо Диспенза медитация е преведена на български език
Доброто е заразно
Винаги можете да помогнете на хора в затруднено положение, само да поискате
Нещастието вероятно се крие в това, че се стремим усилено да не бъдем нещастни
Анна Лембке за болката и невъзможността да се радваме на малкото, защото сме пристрастени към удоволствията
Д-р Емилова ни подари втори живот
Павел Благев сваля 50 кг с плодолечение и вместо да смени става, изкачва Килиманджаро и минава Ел Камино
Физически здрава 28-годишна нидерландка избра евтаназията
Потребители на социалните мрежи от цял свят я разубеждават
Как да се освободим от ограничаващите вярвания и постигнем мечтите си
6 книги за сбъдване на желания
В София на билбордовете е сатаната, стъпил върху човешки череп
Отец Владимир Дойчев громи равнодушието на общинари, клир и вярващи към пропагандата на злото
Можете да се къпете във водите на Душата на друг човек, като се взирате в очите му
Важно е да се прави разлика между естественото охладняване и дълбоко нездравословните връзки
7 съвета за справяне с разочарованието
Отнасяте се към себе си като към машина и забравяте, че вниманието, грижата и самоизключването също са важни
Нищо в живота не си струва, ако не поемате рискове. Нищо.
Дензъл Уошингтън за куража да продължим напред, дори когато ни се струва, че сме се провалили
Садгуру претърпя спешна мозъчна операция
Възстановява се по-бързо от лекарските очаквания
Н. Казандзакис: Смъртен грях е да насилваш вечните закони
Твой дълг е да следваш с доверие безсмъртния ритъм
Пролетното равноденствие е магическо време
Това е ден на чиста енергия, в който да поправите грешките и да създадете слънчево бъдеще за себе си