Светът в теб23 ноември 2022

10 000 души евтанизирани в Канада през 2021 г.

На сигурна смърт отиват не само тежко болни, но и бедни, отчаяни или с грешна диагноза

снимка: iStock

През последните пет години броят на пациентите, починали с лекарска помощ в Канада, е нараснал десетократно, от около 1000 през 2016 г. до повече от 10 000 през 2021 г. — 3,3 процента от всички смъртни случаи в Канада през същата година, според официалните правителствени доклади.

"Данните сочат, че пациентите не са принуждавани против волята си към асистирана от лекар смърт и въпреки това "културата на смъртта" (термин, на който първоначално се съпротивлявах като ненужно провокативен) се е наложила по коварен и изненадващ начин. Асистираната смърт вече не се разглежда като отчаян вариант от последна инстанция, а по-скоро като една "терапевтична възможност" сред многото, разумно и ефективно средство за окончателно разрешаване на страданието, предлагано не само на умиращите, но и на онези, чийто живот не се счита за ценност." Това пише Ийвън C. Голихер, асистент професор по медицина и физиология в Университета на Торонто в сайта christianitytoday.com

Някои пациенти с увреждания или психични заболявания съобщават, че асистирана смърт им е предложена без много много уговорки. Близки на други пациентите разказват, че роднините им са търсили и получавали евтаназия, защото не са имали възможност да придобият евтино жилище и са стигнали до просешка тояга. Има дори съобщения, че пациентите са получили асистирана от лекар смърт въз основа на погрешна диагноза, открита при аутопсията.

Следващата година Канада ще разшири закона, за да позволи на пациентите да получат евтаназия поради психични заболявания. Някои дори настояват евтаназията да се разреши в определени случаи за деца и младежи, пише Голихер.

След като смъртта се счита за форма на здравна грижа, от "доставчиците" на здравни услуги ще се очаква да я предложат. Логиката на асистираната смърт се оказа неумолима: ако смъртта е терапия, която се занимава с психологически рани от страдание и усещането, че животът е безсмислен, тогава кой не трябва да се счита за подходящ - пита авторът на статията.

Голихер припомня, че известният австрийски лекар Ханс Аспергер е участвал в евтаназията на деца по време на нацистката окупация на Австрия. Въпреки че не ги е убил директно, той е насочил деца с интелектуални увреждания до клиника на Третия райх, където това се е случило и така е станал съучастник в смъртта им.

Редица канадски лекари и техни колеги от цял свят се застъпват за свободната съвест в медицинската практика, но натискът е огромен. Медицинската помощ при смърт е законна в десет американски щата и окръг Колумбия, където на хиляди законно са били предписани животопрекъсващи лекарства през последното десетилетие и половина. В Калифорния приспиването на хора е законно от шест години. Евтаназията се практикува в седем държави, се казва в публикацията на канадския лекар.

"Ако страданието е абсурдно, може да изглежда естествено, дори рационално, да избереш смъртта. Но ако Бог е мъртъв, вече не е нужно съвестта да е будна. Предполагаме, че знаем какво носи смъртта. Един канадски доставчик на здравни (или на смъртни?) услуги, звучащ повече като свещеник, отколкото като лекар, уверено описа асистираната смърт като "мирен преход в отвъдния живот", твърдение, което никога не може да бъде тествано в клинични изпитвания" - пише Голихер. Миналата година швейцарски активист, пропагандиращ евтаназията, обяви п лановете си да тества 3D отпечатана "самоубийствена капсула" за "стилно и елегантно" асистирано самоубийство). Тази практика изразява сляпа вяра в една безбожна, но не по-малко религиозна концепция за реалността, допълва той.

Преди всичко това е история за хора, борещи се да намерят смисъл в живота и цел в страданието. Цитирайки Фридрих Ницше, оцелелият от Аушвиц психиатър Виктор Франкъл отбеляза: "Този, който има защо да живее, може да понесе почти всичко." Като "освободени" индивиди, ние настояваме да намерим собствения си личен смисъл, но такъв измислен смисъл се оказва кух, когато се сблъскаме с непоправимо страдание - категоричен е канадският лекар.

Как е възможно страданието да има смисъл? Какво би направило живота със страдание полезен? Ако страданието е абсурдно, може да изглежда естествено, дори рационално, да избереш смъртта. Както казва френският писател и драматург Албер Камю: "Да умреш доброволно означава, че си признал, дори инстинктивно... безполезността на страданието".

"Как тогава можем като християни да отговорим на въпроса за асистираната от лекар смърт? Първо, можем да призовем разума и светлината на природата, за да утвърдим абсолютно стойността на живота. Твърди се, че подпомаганата смърт и самоубийството са въпрос на уважение. Но да оцениш човек означава да оцениш съществуването му. Следователно желанието за съзнателно прекратяване на нечие съществуване обезценява човека. Ако хората имат значение, не трябва умишлено да слагаме техния край" - разсъждава Голихер.

Той дава и други предложения като отпор на новото канадско законодателство, което ще разшири групите от хора, които могат съвсем свободно да поискат смъртта си с подкрепата на държавата: "Нашите църкви могат да бъдат общности, в които асистираната смърт е недопустима и немислима, защото слабите, възрастните, хората с увреждания и умиращите се считат за безценни членове на общността. Да бъдат място, където тези, които страдат, се радват на всеотдайно приятелство, любов и подкрепа, място, където им се напомня, че те са стойностни."

Региони в света, където е разрешено асистираното самоубийство, карта: Wikimedia.org

Авторът на статията апелира към колегите си медици и обществеността да се застъпят за достъп до най-добрите медицински и палиативни грижи за тези, които страдат или умират. Движението за палиативни грижи е започнато от християнски лекар, Дам Сисили Сондърс, и трансформира медицинските грижи в края на живота. И все пак достъпът до добри палиативни грижи в САЩ, Канада и останалия свят все още е твърде ограничен, припомня Голихер. "Можем също така да се застъпваме за правото на свобода на съвестта за лекарите и медицинските сестри, които се грижат за болни и умиращи, така че да не бъдат принуждавани да участват в асистирана смърт" - добява той.

Намирисва на нацизъм
През август пък Форбс писа, че новите канадски закони за евтаназията звучат като треожно ехо от нацистката ера. Канадските изключително либерални закони за евтаназията, които през следващата година ще бъдат разширени, за да обхванат хора с психични заболявания и непълнолетни, бяха критикувани, че напомнят начина, по който нацистите са се отнасяли към хората с увреждания. В статия, публикувана от Асошиейтед прес също през август, Тим Стейнтън, директор на Канадския институт за приобщаване и гражданственост към Университета на Британска Колумбия, заяви, че уникално либералните закони на страната за евтаназията са "вероятно най-голямата екзистенциална заплаха за хората с увреждания след нацистите програма в Германия през 30-те години".
Статията на AP описва подробно историята на 61-годишния Алън Никълс, който е имал загуба на слуха и депресия и според брата на Никълс е бил незаконно "умъртвен" от канадската държава през 2019 г. Въпреки че семейството на Никълс описва жалката липса на надзор и грубата небрежност от страна на медицинските специалисти, които са го лекувли, канадската полиция в сътрудничество с Министерството на здравеопазването на Британска Колумбия отказа да повдигне каквито и да било наказателни обвинения.
По света евтаназията, при която лекарите използват смъртоносни дози лекарства, за да сложат край на живота на пациенти с терминални и хронични заболявания, е законна в Белгия, Канада, Колумбия, Люксембург, Холандия, Нова Зеландия и Испания и някои части на Австралия. Освен това няколко американски щата, включително Калифорния, Колорадо и Ню Джърси, разрешават формат, в който лекарят може да предписва барбитурати, които пациентът сам да приеме.