Снимка: Фейсбук
Отделяйте по няколко минути всеки ден, отваряйки обятията си за онази страдаща част от душата ни, като я обсипвате с любов.
Тя живее във всички нас, това безпомощно новородено, тя е източникът на най-голямата ни сила и кураж, фонът на цялото изцеление.
Когато си в отчаяние, си в пълната си и сурова автентичност! Не те моля да живееш там, или да станеш роб на мрака, само да му даваш място, да дишаш в него, всеки ден да си в диалог с него и да го каниш в медитациите си.
В сърцето на отчаянието, в най-дълбоката си мъка, в бездънната рана, ще намериш своята истинска земя. Отчаянието е загубата на външния свят, земетресение вътре – всичко, което някога е изглеждало твърдо, се превръща в прах.
Дишай. Остави света да бъде заглушен и да вдишваш и издишваш в собственото си свещено ядро. Вътре има нещо толкова неразрушимо, толкова солидно и истинско, неспособно да бъде пречупено, но никога няма да го разбереш, ако бягаш от отчаянието.
Отчаянието ще ви свързва с всички живи същества.
То ще ви накара да погледнете отвъд повърхностите в разбитото сърце на човечеството. То ще ви даде състрадание, защото дори най-щастливите и най-успешните хора може да бягат от ужасната празнота отвътре.
Направете място за отчаянието вътре във вас всеки ден и ще откриете невероятната красота на това да сте живи. От другата страна на отчаянието е прекрасната радост, страхопочитанието и чудото на сътворението, еротичния трепет на самата любов.
Всичко, от което бягаш в себе си, е твоят портал. Всичко, което отхвърляш, е маскиран спасител.
Земята ще се тресе, вътрешните структури ще се срутват и ти ще познаеш истинското си аз, ще бъдеш цял в трески, прах и пепел.
